Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мислех, че приятелката ми се шегува, докато не опитах и аз-Морска сол и мед за подмладяване на лицето
  • Новини

Мислех, че приятелката ми се шегува, докато не опитах и аз-Морска сол и мед за подмладяване на лицето

Иван Димитров Пешев януари 9, 2024
dsvadcscsadadsa.png

Това, че и съвременната козметология не минава без използването на морска сол, която се използва от хилядолетия означава много
за качествата на този достъпен продукт, който решава проблемите на кожата на лицето
и тялото, и следователно неслучайно е включен в състава на маски, кремове, тоници,
лосиони и ексфолианти като една от основните съставки.

Но, като се има предвид съвременната козметология, ние не означаваме само професионалната
грижа за кожата. В дома си можете да използвате и морска сол за лицето и тялото си не по-малко
успешно от професионалистите.

 

 

Полупрозрачните кристали съдържат натрий, желязо, калий, сяра и бром. С други думи, хранене на клетки, обогатяване с кислород, нов клетъчен растеж,
защита срещу инфекции, производство на меланин и анти-ейджинг. Възможно ли е да се получи такъв резултат с една морска сол? ДА, особено ако се миете със солена вода .

Маски с морска сол

Изглаждане и стягане на кожата

1 супена лъжица заквасена сметана, половината на нея кисело мляко и 1 ч. л. течен мед се смесват до гладкост. Добавя се 1 ч.л. морска сол. Нанесете за 15 маинути, изплакнете, нанесете хидратиращ крем.

 

При първи признаци на повяхване на кожата. Смесете 1 ч.

л. стрита морска сол с 1 супена лъжица зехтин и 2 ч.л. течен мед. Нанесете за 15 минути, изплакнете с топла вода, нанесете подхранващ крем .

 

 

Подхранваща маска с морска сол . Разбийте жълтък с 1 супена лъжица грис. Добавя се 1 ч.л. морска сол и течен мед.

 

Почистваща маска с морска сол . Равни количества морска сол и сода се комбинират с ксело мляко в гъста каша. Нанасят се върху почистено лице за 10 минути в областта на натрупване на черни точки. Измийте и използвайте подхранващ крем.

 

 

Използвайте маските не повече от два пъти седмично, за да се отървете от външните признаци на стареене и повяхване на кожата. Но за да направите резултата още по-бърз и по-видим, повторете измиването на
лицето със солена вода.

Как да се мием със солена вода

 

 

Солената вода за лицето ще донесе не една полза, ако подготвите разтвора правилно. За да направите това, разредете 0,5 ч. л. (за нормален и комбиниран тип) или 1 ч.л. (за мазен тип) морска сол в чаша топла вода. Мийте с прясно приготвен разтвор
два пъти дневно. Избършете лицето си с кърпа и нанесете подхранващ крем.

Повторете процедурата за три седмици, направете почивка от 30 дни. Сравнително кратък курс за подмладяване на кожата и е ефективен при всяка възраст. Свежестта и подмладяването са гарантирани.

За съжаление, такива средства са противопоказани за много чувствителна и суха кожа на лицето и при наличие на рани или раздразнения. Що се отнася до другите случаи, морската сол за кожата ще се превърне в незаменим
инструмент в борбата с признаците на стареене.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как да направите проверка за черна магия и отрицателна енергия у дома
Next: Неописуема трагедия! Почина 20-годишната шампионка – Анастасия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.