Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистериозна хилядолетна тайна е скрита в Родопите
  • Новини

Мистериозна хилядолетна тайна е скрита в Родопите

Иван Димитров Пешев юли 8, 2023
rqrqowdiwqdisaodasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 1200 м надморско равнище, близо до асеновградското село Врата, портите на Родопите се разтварят, за да допуснат посетителите до един от най-мистичните храмове на древните траки – този върху скалистото плато Белинташ.

В превод Белинташ означава „Камък на познанието“, а според историците на това място преди 7000 години е било изградено светилище на бог Сабазий, покровителстел на живата природа, продължението на рода и човешкото здраве.

Това фригийско-тракийско божество, даряващо безсмъртие и благоденствие, в по-късни дни е елинизирано и продължава съществуването си като Дионис – богът на възраждащата се природа, виното и веселието.

С оглед на всичко, за което се грижи този бог, никак не е чудно, че мистериите, посветени нему, са свързани с нощни къпания. Те символизират пречистването и прераждането, като се отличават със силно разкрепостен характер. Ето защо повърхността на платото е осеяна с култови ями и кладенци, използвани при провеждането на мистичните ритуали.

Някога около сабазиевото светилище е бил изграден и каменен зид, но впоследствие по неизяснени причини той е разрушен и днес отломки от него могат да бъдат видени единствено в подножието на скалата. Предполага се, че градежът е служил като защитна стена или просто е очертавал границите на храма.

Автори на това древно съоръжение са траките от племето Беси, а създаденото от тях през 3-тото и 4-тото хилядолетие преди Новата ера се превръща в едно от най-популярните светилища на Древността в региона. На това място са се стичали поклонници от цялата околност. Жреците, служели тук, се ползвали с изключителен авторитет, тъй като освен като храм, мястото се е използвало и като астрономическа обсерватория и център на познанието.

Днес Белинташ е място, обвито в мистерии и тайни.

Съществуващите легенди обвързват светилището ту с непозната извънземна цивилизация, чиито космически кораби използвали скалната площадка като писта, ту с Ной, който открил в тукашните скали пристан по време на съзидателното му презпотопно плаване.

Изплуват и по-комерсиални версии, от които по класическия сценарий ни гледа смиреният образ на Ванга, зад който стои обещанието за голяма, все още неразкрита тайна. Говори се, че дори Александър Македонски бил зазидал златна колесница в мистериозна пещера някъде наблизо.

Тези легенди, заедно с намерените от археолозите находки, превръщат Белинташ в притегателен център за иманяри и почитатели на езотеричното. Ямите, издълбани от иманярските кирки, не са рядкост, а ежедневно върху скалното плато можете да срещнете хора, които медитират и черпят енергия от скалите.

Извън всякакъв контекст обаче, Белинташ представлява едно приятно местенце в предните дялове на Родопите, подходящо за съботно-неделни съприкосновения с природата.

До него се стига с автомобил, като от шосето между Асеновград и Кърджали при село Червен се отклоните по пътя за Горнослав и Орешец. Малко след като подминете село Врата, пътят става черен, но е проходим и с обикновена кола. В един момент ще достигнете импровизиран паркинг, откъдето започва пешеходният участък.

По туристическата пътека до самото светилище се стига за около 30 минути, а пътят ви минава покрай новопостроен православен храм, чиито бели стени му придават екзотичен средиземноморски оттенък.

По-нататък започва плавно изкачване, което през прохладна борова гора ще ви изведе до връхната точка на платото.

В самата гора се намира и интересно вековно дърво. Разкривените му клони са окичени с мартеници, а в корените туристите са оставили монети за здраве. Ако сте почитатели на интимните отношения с природата, можете да прегърнете този дървесен ветеран, тъй като се смита, че той също е изпълнен с позитивна енергия.

В един момент борчетата пред вас постепенно ще се разтворят, за да ви представят звездата на местността – светилището.

Ако сте извадили късмет и сте попаднали тук в ненатоварен ден, ще имате няколко минути, за да усетите величествената тишина на сакралната местност и да се потопите в опияняващата ѝ атмосфера. Казвам минути, защото тук обикновено гъмжи от хора и паузите между глъчката на различните групи са изключително редки.

Що се отнася до гледката – както винаги Родопите са се постарали да се представят добре пред гостите си и от върха на скалното плато се открива 360-градусова панорама към околните хълмове, изпъстрени с мъничките къщички на селцата, необятни гори и причудливи скални образувания.

Попаднали сте на едно място, в което природа и история се обединяват в невероятното преживяване, наречено Белинташ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Големи промени в плащането на общите сметки и вноските за ремонт на етажната собственост в България
Next: Съпругът ми изсипа в канала колба пълна със сол и той се отпуши, а има и още трикове с тази безценна съставка

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.