Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистериозна хилядолетна тайна е скрита в Родопите
  • Новини

Мистериозна хилядолетна тайна е скрита в Родопите

Иван Димитров Пешев юли 8, 2023
rqrqowdiwqdisaodasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 1200 м надморско равнище, близо до асеновградското село Врата, портите на Родопите се разтварят, за да допуснат посетителите до един от най-мистичните храмове на древните траки – този върху скалистото плато Белинташ.

В превод Белинташ означава „Камък на познанието“, а според историците на това място преди 7000 години е било изградено светилище на бог Сабазий, покровителстел на живата природа, продължението на рода и човешкото здраве.

Това фригийско-тракийско божество, даряващо безсмъртие и благоденствие, в по-късни дни е елинизирано и продължава съществуването си като Дионис – богът на възраждащата се природа, виното и веселието.

С оглед на всичко, за което се грижи този бог, никак не е чудно, че мистериите, посветени нему, са свързани с нощни къпания. Те символизират пречистването и прераждането, като се отличават със силно разкрепостен характер. Ето защо повърхността на платото е осеяна с култови ями и кладенци, използвани при провеждането на мистичните ритуали.

Някога около сабазиевото светилище е бил изграден и каменен зид, но впоследствие по неизяснени причини той е разрушен и днес отломки от него могат да бъдат видени единствено в подножието на скалата. Предполага се, че градежът е служил като защитна стена или просто е очертавал границите на храма.

Автори на това древно съоръжение са траките от племето Беси, а създаденото от тях през 3-тото и 4-тото хилядолетие преди Новата ера се превръща в едно от най-популярните светилища на Древността в региона. На това място са се стичали поклонници от цялата околност. Жреците, служели тук, се ползвали с изключителен авторитет, тъй като освен като храм, мястото се е използвало и като астрономическа обсерватория и център на познанието.

Днес Белинташ е място, обвито в мистерии и тайни.

Съществуващите легенди обвързват светилището ту с непозната извънземна цивилизация, чиито космически кораби използвали скалната площадка като писта, ту с Ной, който открил в тукашните скали пристан по време на съзидателното му презпотопно плаване.

Изплуват и по-комерсиални версии, от които по класическия сценарий ни гледа смиреният образ на Ванга, зад който стои обещанието за голяма, все още неразкрита тайна. Говори се, че дори Александър Македонски бил зазидал златна колесница в мистериозна пещера някъде наблизо.

Тези легенди, заедно с намерените от археолозите находки, превръщат Белинташ в притегателен център за иманяри и почитатели на езотеричното. Ямите, издълбани от иманярските кирки, не са рядкост, а ежедневно върху скалното плато можете да срещнете хора, които медитират и черпят енергия от скалите.

Извън всякакъв контекст обаче, Белинташ представлява едно приятно местенце в предните дялове на Родопите, подходящо за съботно-неделни съприкосновения с природата.

До него се стига с автомобил, като от шосето между Асеновград и Кърджали при село Червен се отклоните по пътя за Горнослав и Орешец. Малко след като подминете село Врата, пътят става черен, но е проходим и с обикновена кола. В един момент ще достигнете импровизиран паркинг, откъдето започва пешеходният участък.

По туристическата пътека до самото светилище се стига за около 30 минути, а пътят ви минава покрай новопостроен православен храм, чиито бели стени му придават екзотичен средиземноморски оттенък.

По-нататък започва плавно изкачване, което през прохладна борова гора ще ви изведе до връхната точка на платото.

В самата гора се намира и интересно вековно дърво. Разкривените му клони са окичени с мартеници, а в корените туристите са оставили монети за здраве. Ако сте почитатели на интимните отношения с природата, можете да прегърнете този дървесен ветеран, тъй като се смита, че той също е изпълнен с позитивна енергия.

В един момент борчетата пред вас постепенно ще се разтворят, за да ви представят звездата на местността – светилището.

Ако сте извадили късмет и сте попаднали тук в ненатоварен ден, ще имате няколко минути, за да усетите величествената тишина на сакралната местност и да се потопите в опияняващата ѝ атмосфера. Казвам минути, защото тук обикновено гъмжи от хора и паузите между глъчката на различните групи са изключително редки.

Що се отнася до гледката – както винаги Родопите са се постарали да се представят добре пред гостите си и от върха на скалното плато се открива 360-градусова панорама към околните хълмове, изпъстрени с мъничките къщички на селцата, необятни гори и причудливи скални образувания.

Попаднали сте на едно място, в което природа и история се обединяват в невероятното преживяване, наречено Белинташ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Големи промени в плащането на общите сметки и вноските за ремонт на етажната собственост в България
Next: Съпругът ми изсипа в канала колба пълна със сол и той се отпуши, а има и още трикове с тази безценна съставка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.