Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Митко Щерев пребори рака
  • Новини

Митко Щерев пребори рака

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2023
stastmasidaskdasok.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

С тежка болест се е сблъскал композиторът Митко Щерев, който в края на януари тази годи на навърши 77.

Покрай рождения си ден създателят на някои от най-големите хитове в естрадата за всички времена си направи равносметка и сподели, че е преминал през ада.

„Миналата година беше много тежка за мен. Наложи се да съчетавам работата ми с групата и здравните ми проблеми. Мисля, че нещата се промениха към добро в тази насока”, коментира музикалната легенда.

Основателят на „Диана Експрес” е преминал през сериозен курс на лечение с два вида терапии в столична болница. За щастие, диагнозата му била хваната още в зародиш и затова не се стигнало до по-сложни и рискови операции.

Той бил изключително благодарен на екипа от лекари, които дали всичко от себе си да му назначат най-адекватното лечение и да го закрепят на крака за отриателно време.

 

Сега Митко Щерев бил в добра форма и се чувствал вдъхновен да твори. Въпреки премеждията в здравословен план, през които съвсем наскоро преминал, композиторът е категоричен, че не иска да връща лентата назад.

Прословутата му вражда с примата на естрадата Лили Иванова, с която навремето бяха ненадминат творчески тандем, продължава да гори и до ден днешен. Щерев все още не й разрешава да изпълнява по концерти шлагерите, които той е написал за нея, защото тя години наред отказвала да му плати авторски права.

Легендарният музикант бил готов да се сдобрят, но само при условие, че си уредят финансовите сметки.

Той обаче не желаел да общува лично с някогашната си приятелка и муза, а единствено и само чрез адвокатите си.

„За кой ли път ще го кажа… Ако Лили реши, че има нужда от някои мои песни, то адвокатите ни могат да се срещнат и да намерят решение, което удовлетворява двете страни”, коментира лаконично маестрото.

Скандалът помежду им се вихри вече повече от 10 години. През 2009 г. Митко „затръшна вратата” на певицата, защото се обиди от написаните по негов адрес неща в нейната биографична книга. Тя пък така и не му поиска прошка, а враждата им стигна чак до съдебната зала, пише „Ретро“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След грозната раздяла с жена си Васил Драганов откри любовта – колежка от Столичани в повече
Next: Зрителите се влюбиха в Ергена след промяната: Много по-добре е от преди

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.