Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млад лекар показа касова бележка и каза: Хайде да си поговорим с числа
  • Новини

Млад лекар показа касова бележка и каза: Хайде да си поговорим с числа

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
lekaskrasoroasr.jpg

Александър Атанасов е млад български лекар. В социалните мрежи се разпространява негов пост, в който той нагледно обяснява защо в България няма нормално здравеопазване.

След работа отидох да си понапазарувам туй – онуй и направих култовата сметка от 48 лв. и 48 ст. Погледнах касовата бележка и ме налегнаха някои тъжни размисли.

Знаете ли защо нямаме нормално здравеопазване? Отговорът е много прост.

Държавата ви лъже, че можете да имате евтино здравеопазване и това подтиква съсловието към какви ли не непочтени практики.

Не изпускай тези оферти:

Хайде да си поговорим с числа.

Отивате при семейния си лекар и бивате прегледани. Трябва да заплатите потребителска такса от 2.90 лв. Тази сума е точно 1 % минималната работна заплата от преди не знам колко години. От 01.04 МРЗ стана 710 лв., което би трябвало да доведе до увеличаване на потребителската такса на 7.10 лв., но…

Поглеждаме касовата бележка. Шест яйца размер „XL“ са на цена 2.39 лв. С други думи държавата оценява труда на Вашия лекар на шест яйца и малко. Яйцата ми са много по-големи от яйцата ти.

Установяваме, че искаме консултация с тесен специалист и издаваме онези велики хартии, наречени направления. Пациентът си запазва час, който може да е след месец, защото консултантът има много малко часове за работа по НЗОК. Знаете ли защо?

НЗОК заплаща на колегата Х точно 24.50 лв. за първичен преглед и 12 лева за вторичен преглед. НЗОК не прави разлика дали специалистът е с една, две специалности, дали е с докторантура, дали е хабилитан и прочие. Това не е важно за общественото финансиране.

Поглеждаме касовата бележка и установяваме, че сумата, която лекарят Х ще получи е по-малко от цената на един кашкавал и едно сирене среден клас.

Тук, обаче, има още един детайл. Тесните специалисти обикновено работят в медицински центрове, които им удържат определен процент от направлението, тоест колегите не взимат и посочените суми дори.

Спомнете си за това следващия път, когато отидете на лекар и измърморите, че ви е взел много пари за преглед.

Да си поговорим малко за цената на лекарската помощ в детска възраст искате ли?

Бебета до 1 година имат 12 профилактични прегледа, т.е. веднъж месечно. НЗОК заплаща за тях точно 14 лв. на преглед. На толкова е оценена способността ми да преценявам дали бебето се е нахранило, пораснало, акало редовно, дали е проходило навреме, дали е почнало да казва „агу“ и да успокоявам майката, че не е аутист понеже не прави „боц“. Смешно ли ви звучи? Заповядайте да търсите причината за изоставане в развитието на едно бебе.

14 лв. е по-малко от един кашкавал и едно кисело мляко.

Мога да си съчиня още доста подобни примери, но ще приключа с най-гадния.

Знаете ли какво получавам за преглед на болно дете? Една голяма нула. Децата до навършване на 18 години са освободени от потребителска такса.

Ако си доведете 50-дневното бебе с 40 градуса температура, аз го прегледам, назнача му изследвания, преценя, че е за хоспитализация, намеря му точно къде и звънна телефон, за да предупредя колегите да го чакат, аз ще получа едно голямо ръкопляскане от държавата и нито стотинка за усилията си.

Ако ми доведете детето си, за да „му чуете гърдичките, че да ми е спокойно“, аз отново няма да получа нищо, освен потупване по рамото.

За държавата България прегледите на болните деца от личните им лекари нямат никаква стойност. Нещо, което няма стойност, обаче, няма и качество.

Един лекар не бива да се налага да мисли за пари, но в нашата реалност това е неизбежно. Аз не виждам защо трябва да работя буквално за без пари или за почти никакви пари. Това го няма в Хипократовата клетва, която всички толкова обичате да цитирате.

В крайна сметка сиренето е с пари, както можете да видите от касовата бележка. Аз съм сигурен, че за без пари или за 2.90 лв. месечно никой от вас не си мърда и малкия пръст.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разгеле! Майката на Сашко проговори и хвърли странна версия
Next: Закуската, която промени живота ми: Започнах я преди 1 месец, а вече съм свалила 5 кг и нямам спомен какво е запек

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.