Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младият герой Иван Иванов от Варна загина, докато помага при катастрофа
  • Новини

Младият герой Иван Иванов от Варна загина, докато помага при катастрофа

Иван Димитров Пешев юни 8, 2022
madladlgoeoreir.jpg

Мъж, решил да помогне на хора, претърпели катастрофа на „Хемус“, загуби живота си.

Приятелката на загиналия на АМ „Хемус“ Иван проговори за ужаса, при който е загинал нейният мъж. Двамата са спрели в аварийната лента на 383 километър на пътя София – Варна, за да помогнат на самокатастрофирал автомобил, но Ванко е бил пометени от друга кола на мократа настилка.

Видяхме обърната кола и спряхме да помогнем. В момента, в който той излизаше, слизахме двамата от колата, просто усетих как нещо ме избута, и погледнах че вратата я няма. Докато се осъзная, първо се обърнах и погледнах, че вратата я няма, и него го няма, заяви за Нова Тв жената.

Тежко и ужасяващо е това, което видяхме, не пожелавам на никой да вижда това. Моля се и към всички се обръщам, към всички хора, внимавайте как карате, пазете се, и много моля всички лица и органи да се самосезират и да направят абсолютно всичко възможно за най-тежката присъда, която е възможно да се яде на водача, който е причинил смъртта на Ванко.

Понеже това трябва да се престане, тази безумица по пътищата, заяви мъж, който е бил на мястото на катастрофата.

Припомняме, че 30-годишният мъж спрял в аварийната лента и излязъл от автомобила си, за да окаже съдействие на пострадали, след което бил пометен от друг автомобил. Вследствие на удара мъжът загинал на място, а близки на починалия настояват за справедливост. Трагичният инцидент станал на 383-ия километър от магистралата в посока Варна, предаде Нова тв.

Началникът на сектор „Пътна полиция” – Варна гл. инспектор Петко Камбуров коментира, че водачът на автомобила, който удря мъжа, е загубил контрол върху превозното средство заради мократа пътна настилка. Той е ударил паркирана кола, а тя прегазила жертвата. Тестовете за алкохол и наркотици на водача са били отрицателни.

Искра Ивелинова е приятелка на загиналия е станала очевидец на инцидента. По думите й колата, която ударила приятеля й, се движила с превишена скорост. Приятелите на загиналия мъж искат справедливо наказание за виновника.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Японските служби изреваха: Забравете за Русия, Третата световна пламва при Ким! Залп от балистични ракети
Next: Съболезнования за загиналия във Варна герой Иван

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.