Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младо момиче: Останах потресена след родителска среща. Родителите са неуважителни, заплашваха…
  • Новини

Младо момиче: Останах потресена след родителска среща. Родителите са неуважителни, заплашваха…

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2023
adsfgskdgkdfgkdfkgfd.png

Младо момиче споделя ситуация, с която се сблъскала в родната образователна система. Ванеса Пеева останала изумена от поведението на родители към учителка по БЕЛ, която обявила, че с напредъка на седмокласници има сериозен проблем.

Жената не разкрива къде и кога се е провела срещата, но разказаната случка звучи неприятно – за учителите, даващи своите знания, за да подготвят способни ученици, а и за родителите, които може би не оценяват, че предпазващото им поведение може да не е съвсем редно, предава Блиц.

„Отидох на родителска среща на сестра ми и останах потресена. Не от сестра ми, не от учители – от родители“, констатира Ванеса Пеева.

„Сестра ми в момента е 7 клас и имаше казус с госпожата по БЕЛ. Която госпожа влезе в кабинета, където се бяха събрали всички родители, за да им обясни как изостават с материала. Как се притеснява, че няма да успее да ги подготви за матурите, защото не вдяват нищо. Не четат, не се упражняват, не пишат домашни“, описва дискусията.

„Това е двупосочен процес – не може да дава информация и никой да не я приема“, допълва момичето.

Оказва се, че за недоволството на родителите има и друг повод. Преподавателката нарекла учащите „неграмотни“, твърди във видеото си Пеева. Младата жена с пълно разбиране подкрепя преподавателката, допълвайки, че самата тя е учила при нея, като я познава като добър професионалист. Пеева допълва и че знае каква може да бъде атмосферата в клас, защото самата тя не е завършила образованието си толкова отдавна.

„На мен ми е преподавала, знам за какво става въпрос, Изключително свестен човек“, продължава разказа си тя.

„Видиш ли, ги била нарекла неграмотни. Седеше и се обясняваше все едно е ученичка на родители, които най-нагло и неуважително ѝ държаха сметка“, описва ситуацията тя. Тук дискусията между родители и преподавателката се разгорещила, като по думите на Пеева, някои присъстващи почнали да учат преподавателката как да се отнася с децата. Дори я обвинили, че проблемът е свързан с метода ѝ на преподаване.

„След като децата не се справят с материала и изостават, явно, проблемът не е в тях (децата – бел. а. ). Явно в нейната методика е проблемът“, преразказва позицията на някои присъстващи младата жена.

„Започнаха да ѝ повишават тон … да и обясняват как се преподава, как трябва да ги запали да им е интересна граматика. Как ще запалиш децата по граматика? Това не е химия, че да бъдете в лаборатория и да правите експерименти“, смята Пеева.

„Защо ги била нарекла неграмотни. Ами, това е истината. Аз като слушах изказа на родителите на повечето деца, ами, аз виждам откъде те са неграмотни. Тези родители не можаха да построят едно просто изречение“, коментира жената.

„После защо образователната система куца. Не е само от учителите, от образователните институции“, смята момичето.

„Проблемът е, защото майки на момчета, майки на бъдещи мъже, скачат да защитават синовете си затова, че някой им е казал истината. Че са неграмотни“, коментира тя.

„И какво става после – родителите заплашват, че ще си отпишат децата, учителят излиза отговорен и си губи работата. После защо няма свестни учители. Ах… Не знам“, отбелязва Пеева.

Вижте и видеото, в което тя разказва за случая:

За броени часове до има хиляди гледания и споделяния. Коментарите също не закъсняват, като едни покрепят учителката, но други – родителите.

По информация от коментиращи, Ванеса е студентка в Хага.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Веднага проверете това в трудовите си книжки, защото много хора губят от пенсията си заради него
Next: Лоши новини за руснаците с имоти у нас, ето какво се случва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.