Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младоженец припадна на път към олтара, булката видя какво крие и отмени сватбата
  • Новини

Младоженец припадна на път към олтара, булката видя какво крие и отмени сватбата

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2022
mlasodasodoasd.jpg

Разгневена булка отхвърли младоженеца и отмени сватбата, след като в последния момент научи, че годеникът й е плешив. Шокиращата случка се е разиграла в индийския щат Утар Прадеш, съобщава Telangana Today.

Първоначално младоженецът успявал да скрие недостатъка си от булката и нейните близки. По пътя към мандапа (павилион за брачния ритуал) обаче главата му се замаяла и той припаднал. Когато се свлякъл на земята, перуката му паднала и голямата му тайна лъснала наяве.

Когато булката забелязала, че бъдещият й съпруг е плешив, моментално отказала да продължи брачната церемония.

Всички започнали да я убеждават да промени решението си, но тя била непреклонна. Случаят стигнал и до полицията, но младоженката не променила решението си дори и след намесата на служителите на реда.

Не изпускай тези оферти:

Така семейството на младоженеца се прибрало у дома без невеста.

По-късно, по време на панчаята (съвет на старейшините), близките на невестата настояли похарчените от тяхна страна 566 хиляди рупии за организиране на сватбата да им бъдат възстановени. Семейството на младоженеца се съгласили да платят разходите на бащата на булката.

Според чичото на невестата, семейството на младоженеца не е трябвало да крие, че той е плешив. „Можехме психически да подготвим булката и тя нямаше да бъде шокирана. Не можете да очаквате един брак да бъде успешен, ако е изграден върху лъжи от самото начало“, пояснява той.

Представител на местната полиция пък казва, че булката не е била готова за брак. Той отбелязва, че въпреки неочаквания развой на събитията, двете семействата все пак са успели да стигнат до компромис. /jenata.blitz.bg

Още от сватби:

Младоженец избяга от собствената си сватба, след като новите му роднини не пожелаха да задоволят кулинарните му предпочитания.

В крайна сметка тържество имало, защото след броени часове чревоугодникът се врекъл във вечна вярност на момиче, което успяло да угоди на желанията му, пише Timesnownews.com.

В деня на тържеството младият индиец Рамакант Патра пристигнал в селото на невестата с голямото си семейство. Именно там трябвало да се състои дългоочакваната церемония.

Отначало всичко вървяло по мед и масло и двете семейства се разбирали много добре. Но празничната трапеза успяла да развали цялото тържество.

След като всички традиционни ритуали били изпълнени, сватбарите се събрали на масата. Младоженецът решил веднага да покаже вкусовите си предпочитания и помолил семейството на булката да приготви любимото му ястие – овнешко къри. Когато обаче седнал на масата, с възмущение забелязал, че никой не е изпълнил желанието му.

Недоволството на близките му било толкова голямо, че боят между сватбарите се разминал на косъм.

„О, това е всичко“, заявил Рамакант. И напуснал къщата на булката.

След като близките на невестата се окопитили, решили да върнат младоженеца беглец. Той обаче категорично отказал да се занимава с тях.

И докато роднините на булката се опитвали да го успокоят, неговите близки вече му били намерили нова съпруга. В селото те срещнали момиче, което знаело как да готви къри и било готово да се омъжи, без дори да е виждало бъдещия си мъж.

Така до края на деня Рамакант имал нова съпруга, с която се прибрал у дома.

Недоволни от развоя на събитията, роднините на изоставената булка първо смятали да подадат сигнал в полицията, за да върнат упорития младоженец, но после променили решението си и насочили усилията си към търсене на нов мъж. /jenata.blitz.bg

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бременна младоженка получи инфаркт от притеснения и почина на сватбата си
Next: Те си направиха къща буквално от нищо, а резултатът вътре е направо зашеметяващ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.