Аз съм на 60 години и живея сама, тъй като съпругът ми почина преди време. Сега съм вдовица.
Имам две красиви и интелигентни деца, които ми подариха внуци. Въпреки че сме от един град, те рядко ме навестяват. Докато съпругът ми беше жив, нямах нужда от нищо. Двамата щастливо посрещахме празниците и всичко си ни беше наред. Но след смъртта му започнах да изпитвам самота.
Особено ме боли, когато на Коледа съм сама на трапезата. В такива моменти осъзнавам, че съм станала безполезна и ненужна за децата си. Случва се дори в новогодишната нощ да забравят да ме поздравят.
Никой не се сеща за мен – нито на Коледа, или пък на Нова година.
Когато камбаните бият и фойерверки озаряват небето, аз стоя до телефона и чакам да ми се обадят. Знам, че много жени със сходна на моята съдба ще ме разберат. Много е тежко да подариш целия си живот на децата и някой ден да осъзнаеш, че те са безразлични към теб. Може би все някога синът ми и дъщеря ми ще си спомнят за мен, но тогава ще бъде твърде късно.
Аз живея тук и сега, искам да бъда обичана, преди да си отида от този свят.
Срамувам се да призная пред децата си как се чувствам, защото се опасявам, че ще възприемат тъгата ми като старческа прищявка. Колко болезнено е да си сам на празниците. Понякога сънувам, че цялото семейство сме се събрали и заедно украсяваме елхата. Всяка година каня близките си да празнуват с мен, а те с досада ми отговарят:
„Друг път, мамо. Вече имаме планове.“
Да, аз не съм част от техните планове. На трапезите им няма място за старата им майка. Животът ми отдавна изгуби смисъл, сега просто живея ден за ден. Все още имам силата да дарявам топлина, любов и привързаност, но никой не се нуждае от мен.
Защо така ме боли?
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: