Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Много грешим, като ги изхвърляме: Правят тялото ни като ново, само счукайте няколко на прах
  • Новини

Много грешим, като ги изхвърляме: Правят тялото ни като ново, само счукайте няколко на прах

Иван Димитров Пешев май 29, 2023
cherrrsarasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Яйчената черупка се състои от високо ниво на калций и фосфор в съединение с калий, желязо, магнезий и силиций. Калцият, който консумираме заедно с черупката, много лесно се абсорбира от тялото – в пъти по-добре от специалните добавки!

Полезните свойства на черупката са известни още от древни времена, когато в много знахарски рецепти присъствал богатият на калций прах от яйчени черупки.

Редовната му употреба ще ви помогне да предотвратите появата на остеопороза и да забравите за заболяванията, причинени от недостиг на калций.

Прахът от яйчени черупки нормализира кръвното налягане, намалява нивата на вредния холестерол, лекува киселините в стомаха, също и алергията, нормализира обмяната на веществата.

Ефикасен е също при акне – черупката съдържа цинк, който оказва благоприятен ефект върху кожата, пише Блиц.

Как се приготвя прахът от яйчени черупки? Изпразнете съдържанието на яйцето и изплакнете добре черупките. След това варете в продължение на 5 минути.

Изсушете черупките – след 5-6 часа ще бъдат готови за употреба. Отделете тънката ципа от вътрешната страна на черупката, след което пригответе праха, като счукате в хаванче възможно най-ситно. Съхранявайте праха на яйчната черупка на сухо и тъмно място в плътно затворен контейнер.

Ето и още ползи от яйчените черупки, както и идеи за какво да ги използвате:

Изчистете къщата – смлените на фино яйчени черупки можете да използвате, за да почистите някои повърхности в банята и кухнята. Превръщат се в нетоксична абразивна съставка за чистене на мръсотията, особено, ако ги смесите с малко течен сапун. Със сместа можете да изчистите замърсената повърхност на термоса, тигана или тенджерата.

Отпушете канализацията – вземете ситно натрошени или смлени парчета от черупки и ги поставете върху решетката на кухненската мивка. По този начин те ще улавят по-големите парчета храна, за да не запушват канала. Когато пък водата ги натроши на ситно ще почистят тръбите.

Почистете лицето си – сложете няколко черупки в чашка с ябълков оцет и ги накиснете за няколко дена.

Течността може да бъде употребена като противовъзпалителна смес, успокояваща раздразнената кожа. За да възвърнете младежката гладкост на кожата си натрошете черупки и си ги нанесете върху кожата си в комбинация с малко белтък. Почакайте маската върху лицето ви да засъхне, преди да я отмиете от кожата си с топла вода.

Погрижете се за градината – яйчените черупки съдържат калций и минерали в много големи дози, затова могат да подхранят растенията на терасата или в градинката, ако ги натрошите или прибавите към почвата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не съм градинар, но съседът ми показа как да вкореня розата във вестник чрез метода на бурито, стана фантастично
Next: Баба ми даде рецепта за спешни случаи: Защо се слага суров картоф в неудобната обувка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.