Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Много добра новина за стопаните на земи. Милионите идват
  • Новини

Много добра новина за стопаните на земи. Милионите идват

Иван Димитров Пешев март 21, 2024
dsafvdsfbkmfbkfgkbgf.png

Днес се открива приемът по украинската помощ, към която земеделските производители имат засилен интерес. Директорите на Областните дирекции „Земеделие“ трябва да организират стриктен режим на работа, за да може в срок да се обработват подадените документи и оттам да се придвижат бързо към Държавен фонд „Земеделие“ и да се пристъпи към изплащане на средствата.

Това заяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по време на работна среща в град Хисаря с директорите на 28-те Областни дирекции „Земеделие“, ръководството и експерти на „Напоителни системи“ ЕАД, Националната служба за съвети в земеделието и други представители на структури от системата на МЗХ, съобщиха от ведомството.

Във връзка с водата за напояване и пасторализма министър Вътев информира присъстващите, че общата работа с Министерството на околната среда и водите се движи по план и напредва. „Намерена е работеща формула за напояване на максимум земеделски площи, за да може да се произвежда конкурентна селскостопанска продукция.

Ако развиваме успешно поливно земеделие, ще може да се ограничи и присъствието на вносни плодове и зеленчуци в потребителската кошница и ще можем да консумираме български“, отбеляза министърът. Той отново изтъкна, че достъпът до вода за напояване трябва да бъде задължение на държавата спрямо земеделските производители.

Заместник-министърът на земеделието и храните Георги Тошев припомни, че в МЗХ бе възстановена дирекция „Хидромелиорации“, която е изключително важна, защото работата по възстановяване на поливното земеделие в страната е много отговорна.

Изпълнителният директор на „Напоителни системи“ ЕАД Снежина Динева съобщи, че тази година предварително заявените от земеделските производители поливни площи са около 40 хил. дка повече. Една от причините за това са 24-те проекта за рехабилитация на поливната инфраструктура, които ще направят по-ефективно използването на водата.

Министър Вътев отбеляза и ключовото значение на Националната служба за съвети в земеделието за информиране на земеделските стопани с актуалните промени в нормативната уредба, включително в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Промените ще окажат и социален, и демографски ефект, коментира министърът.

Той подчерта, че промените ще улеснят както дейността на местните земеделски производители, така и на животновъдите, които ще могат да ползват пасищата до съответния животновъден обект. Крайната цел е да има повече български продукти на трапезата, заяви министър Вътев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Валерия на Евгени: Ще се задавите от злоба срещу мен
Next: Голям празник иде в събота, какви са всички обичаи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.