Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Много трудни дни за жената на Шумахер, Корина е напълно съсипана
  • Новини

Много трудни дни за жената на Шумахер, Корина е напълно съсипана

Иван Димитров Пешев март 23, 2023
schasuamsrmasdasodkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Жената на седемкратния световен шампион във Формула 1 Михаел Шумахер – Корина е напълно съсипана десет години след зловещия инцидент, който едва не отне живота на мъжа й.

Това разкри бившият шеф на Шумахер в началото на кариерата му – Еди Джордан, определяйки съпругата на легендата като „затворник в собствения си дом“.

„Това, което му се случи беше възможно най-ужасното. Не само за него, а и за нежа му. Вече десет години тя не излиза от дома им. Не ходи на публични места, не се среща с хора, защото всеки ще е пита как е Михаел.

Направо е съсипана, не знам как издържа. Тя няма минута почивка, опитвайки се да осигури на семейството си спокоен живот.

Твърде много хора искат да видят Михаел, а тя трябва да се среща с тях и да им отказва. Аз също не бях допуснат, но не й се сърдя“, заяви Джордан.

Михаел Шумахер е пилот от Формула 1. Той е един от най-успешните пилоти за всички времена.

Роден е на 3 януари 1969 г. в квартал Харлем на град Хюрт, Западна Германия. Бащата на Михаел е наемател на карт-пистата в Керпен, която е открита от Волфганг фон Трипс – пилот от Формула 1, загинал по време на състезание на 10 септември 1961 г.

Така че Михаел има възможност отрано да се занимава с моторни спортове. В карт-състезания се среща с някои от бъдещите си съперници, като Хайнц-Харалд Френцен и Ник Хайдфелд от Мьонхенгладбах и финландците Мика Хакинен и Мика Сало.

Кариерата му в моторните спортове започва през 1987 г. във Формула Кьониг

През 1988 г. става вицепрезидент във Формула Форд и се включва в тима на Вили Вебер. През 1980 г. завършва шампионата на второ място при равен брой точки с Френцен зад шампиона Карл Вендлингер

Михаел Шумахер има брат, Ралф Шумахер, който също е пилот във Формула 1. Ралф се състезава последно през 2007 г. за тима на Тойота, след което се отказва от спорта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разбра се защо Зуека се срамува от живота си в България
Next: Производители обещават: Яйцата няма да поскъпват за Великден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.