Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Много тъжна вест. България се сбогува с големия актьор Досьо Досев
  • Новини

Много тъжна вест. България се сбогува с големия актьор Досьо Досев

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
dosiodosev.jpeg

Актьорът Досьо Досев е починал късно снощи. Доайенът от филмовия екран и сцената ни напусна на 88-годишна възраст, съобщи Lupа.bg, позовавайки се на негови близки.

„Созопол и България осиротяха! Напусна ни един велик актьор, добър приятел и голям Човек! Връзките и контактите, които имаше, винаги ги използваше в помощ на хората от града.

Той беше влюбен в Созопол и в младите хора. Беше един посланик на щастието и доброто!“, съобщи и Христо Бардуков, главен експерт „Спорт, демографски и етнически въпроси“ в Община Созопол.

„Един голям артист, Човек, бохем, неразривно свързан с Театър „София“, пое по пътя към звездите! Доска, светъл ти път!“, написа в социалните мрежи актрисата Милена Живкова.

Не изпускай тези оферти:

Артистът бохем е роден в София на 12 април 1934 г., но е свързан с Бургас и най-вече със Созопол, където имаше къща.

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, през 1955 г. със специалност актьорско майсторство. Работил е в Драматичен театър „Боян Дановски“ Перник (1955 – 1956), Сатиричен театър „Алеко Константинов“ София (1956 – 1957).

Играе в Бургаския театър в славния период, когато Вили Цанков, Юлия Огнянова и Методи Андонов са режисьори между 1957 и 1961 г. След 3 сезона и роли, които са завоевание в творческата му биография, напуска след разпадането на групата. Част е от състава на Народен театър за младежта София (1961 – 1965) и Театър „София“, на чиято сцена играе над 4 десетилетия.

Снимал се е в близо 70 филма. Сред тях са „Привързаният балон”, „Гибелта на Александър Велики”, „Мъже в командировка”, „Иван Кондарев”, „Масово чудо”, „Вик за помощ”, „Версенжеторикс”, „Пансион за кучета”, „Подгряване на вчерашния обед”, „Принцът и просякът”.

Самият той винаги е казвал, че се чувства повече гражданин на Созопол и Бургас, отколкото на София. Носител е на Наградата „Златен век – огърлие“ и грамота от 2019 година.

Волята на Досьо Досев бе да бъде погребан в Созопол, където обичаше да прекарва всяка свободна минута – сред морето, рибарите и приятелите художници, актьори, творци.

Поклон пред светлата му памет!

Още скръбни вести:

Внезапно почина дългогодишният преподавател във Философския факултет на Югозападния университет гл. ас. д-р Георги Величков, пише струма.бг.

Тъжната новина бе публикувана на официалната Фейсбук страница на специалност „Философия” в ЮЗУ.

„Скъпи приятели!

С голяма тъга съобщаваме, че вчера /б.р. 17.09./ внезапно ни напусна нашият дългогодишен колега гл. ас. д-р Георги Величков!

Д-р Георги Величков бе проникновен специалист по християнска философия!

Ще ни липсва благият му нрав, усмивката му и дълбоката му вяра!

Съболезнования на семейството!”, написаха от факултета.

Новината за внезапната кончина потресе академичната общност, и не само, а колеги, приятели на гл. ас. Г. Величков с прискърбие коментираха, че последно са се видели преди няколко часа, тоест в петък. Тогава се поздравили за новата академична година и си пожелали да бъде спорна и присъствена.

Репортер на „Струма” се свърза с декана на Философския факултет проф. д-р Борис Манов, който изрази съжаление за загубата и сподели, че най-вероятната причина за кончината е получен сърдечен удар.

Гл. ас. д-р Георги Величков е роден през 1965 г., бе част от академичния състав на Катедрата по философски и политически науки и един от първите назначени преподаватели във факултета преди повече от 20 години.

В сърцата на своите колеги, приятели, студенти той остава като изключително добър, винаги усмихнат и смирен човек и невероятен преподавател със задълбочени познания в областта на богословието и философията.

Погребението ще се състои днес /19.09./ от 12 часа. Вчера по обяд деканът проф. Манов уточни, че все още няма информация дали изпращането в последния земен път ще се състои в гробищния парк на Симитли, или в „Ораново”, откъдето е гл.ас. д-р Г. Величков.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички родени мeждy 1940 и 1990г нeĸa дa ĸaжaт ĸaĸвo миcлят зa cтaтиятa
Next: Вият сирени! Мълния уби 28-годишен мъж в гаража му в Ямбол! Парамедиците са в шок

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.