Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Молитва, която може да промени живота: След като прочетете, ще почувствате силата й на мига
  • Новини

Молитва, която може да промени живота: След като прочетете, ще почувствате силата й на мига

Иван Димитров Пешев април 28, 2023
masodasidaskdlasykasy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нейният ефект е много силен. Резултатите са изненадващи. След като прочетете тази молитва, ще почувствате истински чудеса в живота си – прекрасни събития, които дори не можете да си представите.

Може да ви се отнасят към по-далечни роднини, които искат да дарят част от имота, може да сте поканени да започнете нова работа с изключително висока заплата или просто някой да реши да направи подарък, който ще промени живота ви.

Молитва се изисква да се чете сутрин и вечер за период от един месец (въпреки че резултатите понякога идват по-рано).

 

Използвах я 3 пъти в живота си (и три пъти имах невероятни резултати). Последният път, когато бях много отчаяна, ми се случи нещо, което промени посоката на живота ми към по-добро.

 

На мен ми се случваха истински чудеса, при които обикновен човек, живеещ в чист живот, е трудно да повярва.

„Подаръците от Бога – са моите подаръци. Аз ги използвам във всеки момент от деня.

 

При мен те са в Божествена хармония, мир и изобилие. Божията любов идва от мен и благославя всички, които са около мен. Божествената любов ме лекува сега.

 

Не се страхувам от зло, защото Бог е с мен. Винаги съм била заобиколена от свещената аура на Божествената любов и сила.

 

Аз заявявам, чувствам, знам и вярвам решително и позитивно, че силата на Божествената любов и бдителност е насочена, изцелителна и се грижи за всички в моето семейство и за онези, които обичам.

Аз им прощавам и искрено се надявам на Божествена любов, мир и доброта за всички хора, независимо къде са.

 

В центъра на сърцето ми е мирът, това е мир от Бога. В това мълчание усещам неговата сила, посока и любов, както и неговото свято присъствие.

Аз управлявам всичките си пътеки по божествен начин. Аз съм чисто въплъщение на Божията любов, истина и красота.

 

Чувствам потока на реката му в мен. Знам, че всичките ми проблеми са в съзнанието ми.

 

Пътищата на Бога – са моите пътища. Думите, които говоря, идват, където ги изпращам. Радвам се и изразявам моята благодарност, знаейки, че ще получа отговор на молитвата. И това е така.

 

Прочетете го искрено, почувствайте тази молитва. И със сигурност ще получите невероятни резултати. Тази молитва е универсална. Тя е подходяща за всеки и ще ви помогне да подобрите живота си.

Тази молитва е от книгата „Магическата сила на разума“ на Джоузеф Мърфи

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спешно е: Изчезна Албена от София, МВР е на крак
Next: Три естествени тора, с които Мушкатото ми полудява от буен цъфтеж: листа вече не се виждат, така е окичено е с цветове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.