Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Молитва към Господ, която да ти помага в трудни моменти
  • Новини

Молитва към Господ, която да ти помага в трудни моменти

Иван Димитров Пешев март 22, 2023
asmyamsyoaisdiaskdaslk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Казването на една молитва или повече молитви имат силно психологическо и емоционално въздействие върху хората

Всеки вярващ може сам да си подбере думи, с които под формата на молитва да изрази своите емоции, очаквания, страхове, амбиции пред Господ или да търси помощ от него при възникнали проблеми.

Светите Отци на Църквата са написали много молитви по различни поводи, които всеки вярващ може да намери, да ги научи или само да ги има написани някъде, за да ги чете.

 

1 – Молитва при страх и тревога

“Господи, Владико наш,

Избави ме от хватката на злото. Не позволявай на лукавия да тормози моята душа.

Укроти моите страхове и ме избави от злото.

На твоята воля се уповавам сега и винаги и во веки веков.

АМИН!”

(Когато казвате тази молитва можете да изречете какви точно са вашите страхове и тревоги, стига вие самите да сте наясно какво точно ви тормози, защото има случаи, в които човек усеща някакви страхове, но не е наясно с тях).

*********
2 – Молитва за оздравяване на болен човек

“Господи Иисусе Христе, Спасителю наш!

От любов към човеците Ти слезе на Земята, за да спасиш погиващите.
Ти с милостива ръка изцери болестите и немощите на тези, които потърсиха Твоята божествена помощ,
възвърна здравето им, недъзите им премахна и им дари живот.
Преголямо е Твоето човеколюбие, всемилосърдний наш Господи.Затова и аз обръщам сърцето си към Тебе
и със смирение Те моля да ми помогнеш и да ми възвърнеш здравето.

Зная, Господи, че не всякога ти бях признателна и благодарна за здравето, което Ти даром ми даваше.
Често те забравях и към Твоя дар бях небрежна.
Но Ти не ми зачитай неразумието.

Умножи Твоята благост и не по заслуга, а по милост ме дигни от леглото на страданието и на мъката,
а аз през всичките дни на живота си ще прославям Твоята чудна сила и ще изпълнявам Твоя свят закон.

Помогни ми да изтърпя болките, които изпитвам, смили се над моята немощ, не допускай сърцето ми да се огорчи, или душата ми да се смути и да възроптае.
Дойди, Господи, при мене, угаси огъня, който ме мъчи,
повдигни ме, за да тръгна подире Ти и да бъда жив сега и во веки веков.

АМИН!”

********

3 – Ежедневна молитва за укрепване на духа, вярата и за водене на пълноценен начин на живот

“Боже, моля Те, променяй сърцата ни.

Виж дълбоко вътре в нас.

Ако там има непростителност, огорчение или нещо друго, което не Ти е угодно, премахни го, Господи. Ти Си Сърцеведец и познаваш най – добре сърцата ни.

След това, помажи устните ни с елея на Твоята милост.

Дай ни способността да ги контролираме, защото много пъти от тях за излизали неща, които не е трябвало да излизат.

Промени ни, Господи, променяй ни всеки ден.

Започни от мен и мини през всички тези хора, които четат това.

Нека никога повече устите ни да не изговарят гневливи думи, клюки, одумвания, празни приказки и обещания, нищо Господи, което би Те наранило.

Искаме да Ти служим, чрез всяка наша дума, Господи. Обичаме Те. Благодарим Ти за всичко.

АМИН!”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сензация: От времето на хан Аспарух не се е случвало такова икономическо чудо в България
Next: Как молитвата Отче наш лекува органи и системи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.