Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момиче си купи панелка от 29 м² и я промени до неузнаваемост: снимки преди и след ремонт
  • Новини

Момиче си купи панелка от 29 м² и я промени до неузнаваемост: снимки преди и след ремонт

Иван Димитров Пешев февруари 6, 2024
sdfvsfdvgfbdgfgfbgfbbb.png

Дизайнерът Олга Жихарева преобрази до неузнаваемост едностаен апартамент с площ от 29 м² в панелна сграда. Апартаментът за младото момиче успя да побере всички необходими функционални зони. Единствената стая обединява хол и спалня.

Обща площ : 29 m²

Място : София

Тип: панелка

Брой стаи : 1

Височина на тавана : 2,6м

Кой живее тук : момиче

 

По време на преустройството вътрешните стени са демонтирани и са издигнати нови. Кухнята визуално се превърна в част от общото пространство. Тъй като имаше газово оборудване, то беше отделено от хола с прозрачна преграда с черни профили.

Преди ремонта

Момиче си купи панелка от 29 м² и я промени до неузнаваемост: снимки преди и след ремонт 2

Хол

Стените бяха боядисани в бяло, за да разширят визуално компактното пространство. До прозореца е създаден кът за сядане, маркиран с акцентен килим. Малкият сив диван се разгъва и може да служи като допълнително легло.

Момиче си купи панелка от 29 м² и я промени до неузнаваемост: снимки преди и след ремонт 3

По периметъра на стената и под тавана беше опъната дървена греда. Над дивана е проектирана и система от отворени рафтове, обединени от черна метална рамка. Той, както и преграда, странична маса и други тъмни елементи добавят графични нотки към светлия интериор.

Момиче си купи панелка от 29 м² и я промени до неузнаваемост: снимки преди и след ремонт 4

В преградата срещу дивана бяха комбинирани две функционални зони наведнъж. Тук беше поставено работно място, а над масата беше окачен телевизор.

Момиче си купи панелка от 29 м² и я промени до неузнаваемост: снимки преди и след ремонт 5

Спалня

Спалнята беше разположена в задната част на стаята. Легло с метална табла просто се побира в нишата. Стените тук са боядисани в зелено, което спомага за обособяването на функционални зони в общото пространство. Над таблата бяха осигурени сдвоени графични лампи.

Момиче си купи панелка от 29 м² и я промени до неузнаваемост: снимки преди и след ремонт 6

Кухня

Шкафовете са подредени във формата на П. По протежение на прозореца е разположен бар плот, който се превръща в продължение на плота. Зоната за хранене е подчертана в зелено.

Момиче си купи панелка от 29 м² и я промени до неузнаваемост: снимки преди и след ремонт 7

Оборудван е с бар столове с регулируема височина и осветен с полилей тип паяк. Горният етаж беше допълнен с отворени рафтове за чаши и други прибори. Гърбът беше облицован с плочки с контрастни шарки.

Коридор

Коридорът е изолиран с помощта на преграда от стъклени блокове, която пропуска естествена светлина в стаята далеч от прозорците. Просторна система за съхранение с фасади с тъмни дървени рамки беше интегрирана в нишата вдясно от входа.

Момиче си купи панелка от 29 м² и я промени до неузнаваемост: снимки преди и след ремонт 8

Баня

В задната част на банята беше монтирана душ кабина. Това, както и зоната на мивката, бяха завършени с квадратни зелени плочки. Подът и другите светли зони бяха положени със сив порцеланов камък. За съхранение, освен стелажите на входа и рафтовете под мивката, е предвиден шкаф над инсталацията, допълнен от отворена секция.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пълен шок! Никой не очакваше да се появи това в морето край Созопол
Next: В Турция е страшно! Стрелба в Истанбул, има загинали, хвърчат линейки и полиция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.