Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момче на 17 години написа предсмъртно писмо и се хвърли под влака в Сопот
  • Новини

Момче на 17 години написа предсмъртно писмо и се хвърли под влака в Сопот

Иван Димитров Пешев август 20, 2022
vlvkavkaospot.png

Булфото

Голяма трагедия в Сопот.

17-годишно момче от Карлово се е самоубило, след като се е хвърлило под машината, която полага траверсите. Инцидентът е станал на гарата в Сопот около 22,45 часа. Въпреки че машинистът е успял да активира спирачката, момчето е загинало, предаде Пловдив24.

На място са пристигнали лекари, които само са установили смъртта. Младежът е оставил предсмъртно писмо, като в момента се изяснява причината за трагедията.

Не изпускай тези оферти:

Дошлите полицаи са извършили оглед на местопроизшествието и са иззети веществени доказателства. Прокуратурата вече е уведомена за случая.

За един ден това е второто подобно самоубийство на жп линии в пловдивска област. Както вече ви съобщихте вчера сутринта жена е легна на жп релсите в Пловдив и загина на място, след като товарен влак на частната фирма „ПИМК“ я прегази.

Още крими:

Инкасаторка в общинското предприятие „Паркинги и гаражи “ в Дупница е изпаднала в кома. Нейна приятелка се обади на редакционните телефони на в. „Струма” и заяви:“ Лозенка е припаднала и е изпаднала в кома на паркинга, на който работи, на входа на Спортната зала. Инкасаторите, които събират по 1 лев за час на паркиран автомобил, стоят по цял ден на горещините с риск за здравето си. Някои предприятия промениха графика си на работа заради високите температури. Защо от „Паркинги и гаражи“ не променят работното време така, че да се избегнат най-горещите часове през деня, когато няма много автомобили по паркингите.

На някои паркинги няма дори кабинки, където инкасаторите да се скрият на сянка в жегата, или ако завали дъжд. Работят по 10 часа на ден – от 8,00 до 18,00 часа. Нямат и минерална вода, затова и припадат. При започване на работа са им обещали по 10% от оборота за месеца, който направят, но реално получават по около 30 лв. на месец върху заплатата, която е минималната за страната. Попитайте в предприятието защо е така“, гневна бе обадилата се жена.

Репортер на „Струма“ се свърза по телефона с директора на „Паркинги и гаражи“ Радостина Велинова. Ето какво заяви тя: „Работничката ни е изпаднала в кома, преди да започне работният й ден. В момента се чувства добре. Що се отнася до това, че работят по 10 часа на ден, това не е така. Фиксираното работно време е от 8.00 до 17.00 часа, след което инкасаторите се отчитат при касиерката. Само на две-три места нямаме кабинки, но на всички са подсигурени столове, на които да си почиват, когато нямат работа. Иначе кабинките са подсигурени с лекарства, пожарогасители…

Работещите при нас са на плаващо работно време, на обяд имат два часа почивка, която могат да ползват, когато пожелаят през деня, като ми се обаждат по телефона от колко до колко часа няма да са на работното си място. В офиса има минерална вода, кафе, столове, да си отпочинат, кой когато иска, може да се възползва“, заяви Р. Велинова и допълни:

„На никого не са обещавани проценти от събраните такси за месеца. Годишно предприятието прави 450 000 лв. оборот, я сметнете колко пари ще отидат за допълнителни плащания. Всеки месец даваме по 30-40 лв. ДМС /допълнително материално стимулиране/ на всеки работник. В момента има проверка от Инспекция по труда – Кюстендил, но не по сигнал, а планова. Последната проверка беше през 2019 г.“, заключи Р. Велинова.

Репортерска проверка установи, че инкасаторката, която е на 48 г., действително е изпаднала в кома и е настанена в частната болница в Дупница.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова жестока трагедия: Тийнейджър се хвърли под влак в Карлово
Next: Малолетна обвини Коцето в изнасилване на Слънчака! Това е само началото на кошмара му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.