Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Момчето-пророк от Индия зарадва всички с прогнозата си за 2025 година
  • Без категория

Момчето-пророк от Индия зарадва всички с прогнозата си за 2025 година

Иван Димитров Пешев декември 27, 2024
Screenshot_5

Момчето-пророк от Индия – Абигя Ананд, вече си спечели славата на индийския Нострадамус. 18-годишен, той вече има доста сбъднати прогнози.

Първи предвиди пандемията от коронавирус и назова последиците от нея.

Предсказа земетресението в Турция, но сгреши, че ще има второ опустошително през пролетта на 2024. Предвиди победата на Доналд Тръмп на президентските избори.

Прогнозата му за 2025 година изобщо не е така отчайваща, както беше за тази година.

Казва, че 2025 ще е по-добра.

Твърди, че Трета световна война не ни чака.

„Към днешна дата не очаквам голяма ескалация, не очаквам да избухне нова световна война“, казва Ананд.

В същото време твърди, че вече съществуващите големи конфликти няма да приключат скоро.

„Не бих казал, че не се вижда ясен край на войната в Украйна. Този конфликт ще премине в дълга фаза.“

Според него и след влизането на Тръмп в Белия дом отношенията на САЩ с Русия няма много да се променят. Напротив, могат да възникнат нови проблеми.

„До 2039 г. няма да има голяма промяна: Русия ще се сближи още повече с Китай и Индия, а Европа и САЩ ще бъдат отдалечени от Русия през следващите 10-15 години“.

Според него са пълни глупости твърденията, че е възможен упадък на Съединените щати, пишат от За Жената.

„Това е щастлива страна и е трудно, дори невъзможно, да се пречупи тази страна, но виждам низходяща тенденция“, казва той.

Ананд твърди, че доларът ще продължи да властва и едва след 2033 г. в света ще се появи алтернативна система за финансови разплащания.

Природни стихии обаче ни очакват. Според Ананд през 2025 г. природата започва своето „нулиране“. Този процес ще продължи до 2040 г.

Според индийския пророк ни очаква нещо необичайно. Най-голямото му притеснение е Южнокитайско море, източната част на Индийския океан и около Сан Франциско, където могат да възникнат сериозни бедствия.

Не смята, че ще има нов пик на болести. Коронавирусът ще премине в лека настинка, ще има обаче ясни вълни на грип и туберкулоза.

„Предсказвам още едно бедствие. На изток от Турция и Южна Европа, в Северна Африка. Там ще има земетресение“, предупреди Абигя.

Continue Reading

Previous: Мария Силвестър скърби: Отиде си още един майстор от Бригада Нов дом
Next: Поздрав бисер от Валери Божинов за Коледа пощури Фейсбук

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.