Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Морът тепърва иде! Плашещи КАРТИ разкриха за какъв ужас да се готвим
  • Новини

Морът тепърва иде! Плашещи КАРТИ разкриха за какъв ужас да се готвим

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
mqworqwiiiriwkrw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

До края на месеца ще отбележим вероятно най-високите температури това лято –
до 42-43 градуса.

Периодично ще преминават атмосферни смущения с предпоставки
за мощни гръмотевични процеси със следобедни летни бури.

До края на тази седмица дневните температури ще са в интервала от 35 до 40 градуса с тенденция съботата да е най-топла. Нощите ще са задушни, при стойности на термометрите
от 20 до 25-26 градуса.

 

Летни валежи с гръмотевици се очакват в нощта на събота срещу неделя – по поречието на Дунав и крайния Североизток, през деня и на места по крайбрежието, уточнява Нова ТВ.

 

Последната пълна седмица на юли ще настъпи с поредната топла вълна от Северна Африка. Кулминацията ще е на 26-27 юли с дневни температури в сряда в централните райони на Дунавската равнина, а в четвъртък в Югоизтока до 42-43 градуса. Локално са възможни и по-високи стойности.

 

Около пика на юлските жеги има изгледи за преминаване на студен фронт. Ако се
запази прогнозираната конфигурация, отново ще има по-мощни гръмотевични процеси
с краткотрайни порои и градушки.

 

Ще изпратим юли и ще посрещнем август с много слънце и палеща жега. Около 2-3 август се очертава нахлуване на по-студен въздух с условия за летни бури с градушки.
По-дългосрочно най-отпускарският месец ще е горещ с температури около традиционните за сезона с валежи под нормите.

 

По Черноморието

Слънце и жега ще бележат края на юли по крайбрежието. Най-високите дневни температури ще са в предстоящата събота – до 35 градуса и след това – 26-27 юли – до 37-38 градуса.

Смущения с преминаващи краткотрайни гръмотевични валежи – в предстоящата неделя, след това – около 26-27 юли и 3-4 август. Седмица напред – морето има изгледи да е по-бурно между 26 и 28 юли.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пламен с пържолите за 650 лв. задмина Ценко Чоков – хвърля пачки по знакова фолкаджийка
Next: Адв. Менков огласи страшен парадокс с присъдата на убиеца на Милен Цветков

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.