Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Морът тепърва иде! Плашещи КАРТИ разкриха за какъв ужас да се готвим
  • Новини

Морът тепърва иде! Плашещи КАРТИ разкриха за какъв ужас да се готвим

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
mqworqwiiiriwkrw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

До края на месеца ще отбележим вероятно най-високите температури това лято –
до 42-43 градуса.

Периодично ще преминават атмосферни смущения с предпоставки
за мощни гръмотевични процеси със следобедни летни бури.

До края на тази седмица дневните температури ще са в интервала от 35 до 40 градуса с тенденция съботата да е най-топла. Нощите ще са задушни, при стойности на термометрите
от 20 до 25-26 градуса.

 

Летни валежи с гръмотевици се очакват в нощта на събота срещу неделя – по поречието на Дунав и крайния Североизток, през деня и на места по крайбрежието, уточнява Нова ТВ.

 

Последната пълна седмица на юли ще настъпи с поредната топла вълна от Северна Африка. Кулминацията ще е на 26-27 юли с дневни температури в сряда в централните райони на Дунавската равнина, а в четвъртък в Югоизтока до 42-43 градуса. Локално са възможни и по-високи стойности.

 

Около пика на юлските жеги има изгледи за преминаване на студен фронт. Ако се
запази прогнозираната конфигурация, отново ще има по-мощни гръмотевични процеси
с краткотрайни порои и градушки.

 

Ще изпратим юли и ще посрещнем август с много слънце и палеща жега. Около 2-3 август се очертава нахлуване на по-студен въздух с условия за летни бури с градушки.
По-дългосрочно най-отпускарският месец ще е горещ с температури около традиционните за сезона с валежи под нормите.

 

По Черноморието

Слънце и жега ще бележат края на юли по крайбрежието. Най-високите дневни температури ще са в предстоящата събота – до 35 градуса и след това – 26-27 юли – до 37-38 градуса.

Смущения с преминаващи краткотрайни гръмотевични валежи – в предстоящата неделя, след това – около 26-27 юли и 3-4 август. Седмица напред – морето има изгледи да е по-бурно между 26 и 28 юли.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пламен с пържолите за 650 лв. задмина Ценко Чоков – хвърля пачки по знакова фолкаджийка
Next: Адв. Менков огласи страшен парадокс с присъдата на убиеца на Милен Цветков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.