Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мощен удар по мигрантската мафия у нас, разкриха следа за смъртта на полицаите в Бургас
  • Новини

Мощен удар по мигрантската мафия у нас, разкриха следа за смъртта на полицаите в Бургас

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
gasmgasmgmas.jpg

12 лица са задържани за участие в канал за трафик на бежанци, съобщиха от прокуратурата. Сред арестуваните е и ръководителят на канала, който е сирийски гражданин.

Той живее в Пловдив, където има законна работа и приятелка.

Има данни, че автобусът с нелегални бежанци, който уби двама полицаи в Бургас, е бил част от разбития канал. Мигрантите са набирани в Истанбул и прекарвани през територията на нашата страна срещу 2000 – 3000 евро.

Проверява се дали са налице данни за организирана престъпна група с траен предмет на дейност трафик на мигранти.

Не изпускай тези оферти:

В рамките на операцията са извършени претърсвания и изземвания. 22 нелегални мигранти са намерени близо до дома на съпричастно лице.

Разкритията са следствие на мащабна акция по линия на незаконната миграция на територията на няколко Областни дирекции на полицията.

Действията се ръководят от главния секретар на МВР в координация с Главната дирекция „Национална полиция”.

Още криминални:

Бургаският апелативен съд потвърди наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ на помориеца Полихрон Луков, издирван с Европейска заповед за арест (ЕЗА) от съдебните власти в Австрия.

В заповедта е посочено, че българинът е търсен за разследване във връзка с извършване на две престъпления – предаване на фалшиви особено защитени документи и професионална измама в голям размер, наказуеми с лишаване от свобода за срок до десет години.

Луков бе задържан на яхта в Поморие при спецоперация на полицията.

В европейската заповед за арест се твърди, че българският гражданин е предоставил фалшиви дипломатически паспорти на девет лица, чрез невярното твърдение, че той е посланик на Федерация Сейнт Китс и Невис (островна държава в Северна Америка) и може да им присъди дипломатически статут и да им издаде задгранични паспорти, автомобилни регистрационни номера и т.н. По този начин ги склонил към действия, които са ги ощетили с общо 334 000 евро.

В постановеното определение въззивният състав подчертава, че в това производство съдът се произнася единствено и само по подходящата мярка за неотклонение, която да обезпечи присъствието на исканото лице по време на провеждане на съдебното производство за разглеждане на Европейската заповед за арест.

Апелативните съдии намират за правилна преценката, че на този етап доказателствата са достатъчни, за да обосноват съществуваща реална опасност към този момент Полихрон Луков да укрие доказателства, за да попречи на разследването, както и да се укрие, ако не бъде задържан.

Защитата на Луков заяви, че той се ползва с дипломатически имунитет, но магистратите отговориха, че по делото не са представени доказателства от страните в тази насока.

В съдебната зала стана ясно още, че здравословното състояние на помориеца е влошено – той страдал от диабет, имал гангрена на крака. Въпреки това магистрати го оставиха в ареста.

Определението на Апелативен съд – Бургас е окончателно.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родители убиват детето си, а след това лекарят открива покъртителна бележка в ръката на момчето
Next: Икономист от ИПИ: Иде убийствена инфлация, обедняваме 8 пъти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.