Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мощна градушка удари български град, ето какви са щетите
  • Новини

Мощна градушка удари български град, ето какви са щетите

Иван Димитров Пешев август 24, 2023
hsdfhdrtjrteee.png

Пороен дъжд с гръмотевици и градушка удариха Горна Оряховица и Хасково.

Ледените късове в Горна Оряховица са били с големина на орех. Бурята се е разразила около 17.30 ч., а поройният дъжд е превърнал в реки улиците в града

Тепърва се констатират щетите, нанесени от бурята, кметът на Горна Оряховица инж. Добромир Добрев пред БТА.

Със сигурност е унищожена цялата реколта в градините на хората.

В момента се отстраняват паднали дървета, които касаят нормалното движение по пътищата. Екипите се сформират и тепърва тръгват. Ако се установят по-сериозни щети, те ще бъдат документирани, но на този етап няма информация за такива, добави кметът на Горна Оряховица.

По думите на кмета бурята е била продължителна, с по-силен дъжд и градушка. Той посочи, че няма пътища, които да са непроходими.

Снимка: Meteo Balkans, Елмира Кожухарова

Градушка удари и близкия град Дряново.

Монтанското село Дълги дел също не бе подминато от гръмотевична буря.

Лятна буря със силен вятър, интензивен дъжд и градушка с големина на грах удари Хасково привече. След продължителните жеги и унищожителните пожари в региона настъпи рязка промяна. Явлението продължи около половин час, като градушката валя само няколко минут.

За кратко улиците се превърнаха в реки, като на проблемни места имаше закъсали автомобили. Улица „Добруджа“ бе затворена заради паднало дърво. Има сигнали за наводнени мазета, казаха от общината. Мълния е паднала върху сграда в квартал „Бадема“ и е подпалила постройката, но пожарната бързо е угасила отъня.

Множество са сигналите за паднали дървета в града. Огромно дърво се стовари до Гимназията по туризъм и затвори улица „Добруджа“. Големи дървета бяха съборени още в кварталите „Куба“ и „Болярово“.

Общински екипи работят по разчистване на паднали клони и дървета. Няма пострадали хора и сериозни материални щети. По данни на местната хидрометереологична обсерватория вятърът е достигал скорост 72 километра в час.

Все още сме в летен режим, въпреки че тук в София грее слънце, в централната част от страната се развива купесто-дъждовна облачност. Има локални интензивни валежи. Те са съвсем краткотрайни. Такова ще остане времето и в началото на следващата седмица. Температурите още малко ще се повишат. До края на август температурите ще са високи. Това заяви синоптикът от НИМХ Анастасия Кирилова, цитирана от Нова телевизия.

„В събота и неделя ще има предимно слънчево време. Температури са между 31 и 37 градуса. Не е изключено локални краткотрайни неинтензивни валежи в планините да има. Но те няма да променят основния слънчев характер на времето през почивните дни“, обясни метеорологът.

По думите ѝ в края на месеца през страната да премине студен атмосферен фронт. И това ще понижи температурите. „В Западна България температурите ще паднат по-съществено – с 5-7 градуса. Ще останат под 30 градуса“, обясни тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ГОЛЕМИЯТ септемврийски хороскоп за всички зодии: ОВЕН – щастливи случайности и възможности; БЛИЗНАЦИ – месец на любовта
Next: Огромна лична трагедия потопи в скръб Валентин Златев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.