Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мрежата завря! Радев клекна и зад него се появи самата
  • Новини

Мрежата завря! Радев клекна и зад него се появи самата

Иван Димитров Пешев септември 7, 2022
rasdasdasvasvas.jpg

Кадър Фейсбук

Появата на руския посланик зад гърба на Радев предизвика лавина от коментари в мрежата и се прие като явен знак.

Руският посланик у нас Елеонора Митрофанова беше забелязана плътно зад гърба на президента Румен Радев по време на честването по случай Съединението на България в Пловдив, предаде OFFnews.bg.

Освен Радев на тържествената заря по случай празника присъстваха вицепрезидентът Илияна Йотова, президентът на България от 1997-2002 г. Петър Стоянов, главният прокурор Иван Гешев, пловдивският митрополит Николай, министри, евродепутати, представители на държавната и местната власт, на политически партии, на дипломатически мисии у нас, обществени организации.

Не изпускай тези оферти:

„Този дързък, но премислен акт на нашите предци е пример за историческа отговорност и творчество, защото дейците на Съединението творяха история. (…) Съединението е важен етап, но истинският ключ към успеха винаги е бил и ще бъде в единението“, заяви по време на речта си Румен Радев.

В словото си Радев не споменава противопостовянето на Русия на Съединението на България, заради което е инспирирано Сръбското нахлуване в България, а след това е извършен и проруски преврат, който детронира Княз Александър Батенберг.

„Не одобрявам действията на българите. Те нас не ни послушаха, действаха тихомълком, съвети не искаха, нека сега сами да си сърбат попарата, която забъркаха“.

Това пише император Александър III до началника на руския Генерален щаб генерал Обручев само шест дни след обявяването на обединението между Княжество България и Източна Румелия.

Към момента България е обявена едностранно за неприятелска страна от Русия.

Още политика:

Служебният министър на правосъдието с коментар по актуални теми

Главните прокурори у нас участват в политическия дебат, тъй като, чрез разширено тълкуване на Конституцията, те успяват да държат под контрол цялата изпълнителна власт. Това ще продължи да бъде така, ако не се постави рамка, което може да направи само Конституционния съд. Това заяви в ефира на „Здравей, България” служебният министър на правосъдието Крум Зарков.

Според него проверките, които се назначават от прокуратурата, трябва да бъдат ограничени само до наказателните преследвания. В противен случай се обезсмисляло съществуването на много независими държавни органи.

Зарков: Приоритетите на Министерството на правосъдието са реалистични и необходими

По-късно през деня пред журналисти обвинител номер 1 Иван Гешев коментира твърденията на Зарков. Според главния прокурор контролът, за който говори служебният министър, „няма как да се случи, защото става дума за две различни правомощия, за различни видове надзор“. „Принципът на разделение на властите предполага и контрол между тях. Това е част от демократичната държава“, каза още Гешев.

В ефира на „Здравей, България“ Зарков заяви още, че целта на служебното правителство е да подготви закони, така че, когато новите депутати седнат зад банките, да започнат да дебатират бързо. Една от идеите е да се създаде нов орган, който да разследва само корупцията по високите етажи на властта. Следващата седмица служебната власт ще излезе с предложение и за това как да се избира въпросният орган.

„Ако той бъде избиран от парламента, това означава, че ще го назначава мнозинството, което пък ще крепи правителството. Това не ми се струва работещ вариант и следващата седмица ще предложим други решения”, каза Зарков.

Той коментира и твърденията на левицата, че президентът Румен Радев се меси в предизборната кампания чрез настоящия кабинет. „Всяко служебно правителство е било подлагано на подобна критика. В случая мога да кажа, че тя е напълно безпочвена”, категоричен бе Зарков.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Става страшно в моловете! Бой! Пуснаха по 6 лева
Next: Смъртта скова Карловско след потопа, душите им не издържаха. Начо умря на място. Иванка увисна на въжето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.