Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мрем като мухи по пътищата! Армия от пияни и дрогирани фучат и застрашават живота на всеки
  • Новини

Мрем като мухи по пътищата! Армия от пияни и дрогирани фучат и застрашават живота на всеки

Иван Димитров Пешев август 28, 2022
armqriqwhellene.jpg

За последните 24 часа са проверени почти 8400 превозни средства и са съставени 2272 фиша и 691 акта за установени административни нарушения по закона за движението по пътищата, става ясно от ежедневното съобщение на Пресцентъра на МВР.

Акцент в акцията е недопускане на управление от водачи, употребили алкохол, наркотични вещества и/или техни аналози, както и управление на МПС от неправоспособни шофьори.

В рамките последните 24 часа са установени общо 38 водачи, управлявали МПС след употреба на алкохол – 21 от тях са шофирали след употреба на алкохол от 0,5 до 1,2 промила, 17 – с над 1,2 промила, петима са отказали да им бъде направен тест.

Под въздействие на наркотични вещества или техни аналози са засечени да шофират 11 души, а седмина са отказали да бъдат тествани.

Не изпускай тези оферти:

От т. нар. „линеен контрол“ са проверени общо 1742 МПС и 2346 водачи и пътници; за установени нарушения са съставени 516 фиша и 136 акта. Шестима шофьори са управлявали след употреба на алкохол до 1,2 промила, двама – над 1,2 промила.

Още катастрофи:

Две катастрофи на магистрала „Тракия“ край Стара Загора затрудниха тази сутрин движението в посока Бургас.

На километър 220 е аварирала платформа, превозваща железа. Товарът се е изсипал в канавката.

Няколко метра от първото произшествие по таван се е обърнал лек автомобил със софийска регистрация. С леки наранявания са майка с дете, пътували в колата. Те са прегледани и са в добро състояние, потвърдиха за Радио Стара Загора от Университетската болница в града.

По първоначална информация е самокатастрофирал лек автомобил, управляван от 48-годишен мъж. Водачът е тестван за употреба на алкохол, резултатът е отрицателен.

Възстановено е вече движението при 220-ти км в посока Бургас на АМ „Тракия“

Третата катастрофа стана на разклона за село Змейово. 38-годишен моторист е загинал при инцидента, потвърдиха от полицията. Сигналът е получен в 8:28 часа. По първоначална информация той също е самокатастрофирал.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България потъна в сълзи! Отиде си прочута българска актриса
Next: Млада жена се самоуби в Поморие снощи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.