Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж заведе кървящата си жена в Спешното във Варна, а докторът се оказа пиян до козирката
  • Новини

Мъж заведе кървящата си жена в Спешното във Варна, а докторът се оказа пиян до козирката

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
sapshpaspnas.jpg

Мъж, който завел жена си на прегред в Спешното отделение на варненската „Св. Анна“, твърди, че е получил грубо отношение от лекар.

Съпругата му е била със сериозно нараняване в областта на гърдите, което е довело до значителна загуба на кръв, което по негова оценка се е нуждаело от взимане на спешни мерки.

Жената усетила странно поведение от страна на лекаря. Двойката вика полиция. Направена е проверка на хирурга и се оказва, че той е с 1,9 промила алкохол, разказва Нова тв.

„Съпругата ми получи кръвоизлив от лявата гърда в неделя вечерта. Обадих се на Спешна помощ, казаха ми, че не могат да изпратят линейка, но да тампонирам мястото и да я доведа в Спешен център. Така и направих.

Не изпускай тези оферти:

Минаха около 2 часа, тя се посъвзе и я докарах в Окръжна болница. Тя припадна в колата, загуби доста кръв, положението беше отчайващо„, разказва съпругът на пострадалата Дамян Стоянов.

„Вкарах я в кабинета, приеха ни не много учтиво. Тя нямаше как да отговаря на въпросите, защото беше изтощена. В този момент влезе д-р Георги Славов. Пак се започна с разпита и предложих да разкажа аз за станалото.

Когато се доближих до него усетих, че лъха на алкохол. Обадих се на 112, дойде полицията, свършиха си работата, направиха проба с дрегер“, разказва варненецът.

„При полицаите лекарят започна да се оправдава. И след около час и нещо дойде директора на болницата и доведе друг лекар. За мен станалото е грубо нарушение на закона.

Тук в този медицински център за Спешна помощ е от изключително значение за спасяването на човешки живот“, разказва той.

От болницата коментират, че е направена проверка, която показва грубо нарушение на трудовата дисциплина, за което ще бъде наложено адекватно административно наказание.

Пациентката в крайна сметка е била приета в болницата онази вечер, оперирана е, чувства се добре. „Искам да благодаря на лекарите, които се погрижиха за нея“, коментира мъжът.

Още крими:

Автобус на столичния градски транспорт е самокатастрофирал в квартал „Младост 2“, предаде DarikNews.

Автобусът се е блъснал в дърво, а след това в две паркирани коли, без хора в тях. Инцидентът е станал малко след 17,00 часа пред блок 205 в квартала на ул. „Акад. Александър Балан“.

Към мястото пътуват 6 линейки. По първоначална информация има много ранени, но няма сериозно пострадали хора.

По първоначална информация причината за инцидента е, че на шофьора му е прилошало.

Работата за установяване на причините за инцидента продължава, съобщиха от пресцентъра на полицията.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пребили д-р Велев, защото не може да съживи умряла жена
Next: Ето я депутатката, която за 8 години изговори едва 4 думи в НС

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.