Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж изгоря жив в автомобила си след интервю за работа
  • Новини

Мъж изгоря жив в автомобила си след интервю за работа

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2022
asogasugasngasng.jpg

Мъж е починал в горящ автомобил в Димитровград, съобщи ОД на МВР – Хасково. Сигнал за инцидента на ул. „Хасковска“ близо до транспортна фирма е бил получен снощи в 22,30 часа на спешния телефон.

На място са били изпратени полицаи, които са запазили произшествието, и огнеборци, които загасили пламъците. При гасенето пожарникарите установили, че в автомобила е бил собственикът му на 56 г. от първомайското с. Езерово, който е загинал.

В хода на работата станало известно, че преди това мъжът е разговарял с управителя на транспортната фирма с желание да започне работа при него като шофьор на камион.

Той обаче бил във видимо нетрезво състояние и собственикът му отказал работа, докато не е в състояние. Тогава мъжът се качил в колата си, за да изтрезнее. Малко по-късно тя се самозапалила.

Не изпускай тези оферти:

От намиращите се наоколо камери се виждало, че спрямо колата липсва външна намеса и пламъците са „тръгнали“ отвътре.

При огледа полицаите са открили угарки по седалките на колата.

Трупът е откаран за аутопсия, а работата по образуваното досъдебно производство продължава, допълват от полицията.

Още криминални новини:

Доведеният син на Емилия Масларова Иво Масларов остава в ареста за убийството на брокерката Станка Марангозова. Това е решил Софийският военен съд.

Постоянната мярка за неотклонение „задържане под стража“ е по искане на Военно-окръжна прокуратура – София. Съдът прие, че е налице обосновано предположение за съпричастност на Масларов към извършеното престъпление и го остави в ареста.

Досъдебното производство за убийството на Марангозова се води срещу четирима обвиняеми – подполковник от НСО Борис Иванов, Петър Костов, Иво Масларов и Веселин Денков.

През май 2020 г. бяха задържани физическият убиец Петър Костов, помагачът му Венцислав Пиров и офицерът от НСО Борис Иванов, който според разследването е организирал покушението.

Тогава Иво Масларов беше обявен за издирване, защото не беше открит в България. По-късно като подбудител на убийството беше обвинен и бизнесменът Веселин Денков, който е близък приятел на Масларов. Двамата имат неуредени финансови отношения с жертвата, която е подавала жалби за тормоз срещу тях.

На Масларов е повдигнато обвинение, за това, че през 2019 г. в съучастие с Борис Иванов умишлено е склонил и подпомогнал Петър Костов да умъртви Станка Марангозова чрез три изстрела с огнестрелно оръжие в главата й.

Още криминални новини:

Постъпил е сигнал за инцидент в заведение в Кюстендил, на който мъж е прободен с нож, съобщиха от полицията.

Спорът е възникнал между мъж и жена, които живеят на семейни начала. Жената му е нанесла прободна рана в областта на корема.

Пострадалият е закаран в болница, където му е направена операция. Жената е задържана в ареста на РУ Кюстендил.

По случая се води разследване, уведомен е дежурен прокурор.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дрогиран полицай удари патрулка пред столично районно
Next: Какво се случва, ако българските мъже получат повиквателна за активна военна служба?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.