Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж изчезна и след 10 години го намериха на най-необичайното място, за което никой не се бил сетил дотогава
  • Новини

Мъж изчезна и след 10 години го намериха на най-необичайното място, за което никой не се бил сетил дотогава

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
asastastashasyasy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мистерията с изчезнал преди десет години мъж в Съединените щати бе разгадана.

Тялото на служител в супермаркет беше намерено зад фризер в магазина, предаде Си Ен Ен.

Преди десет години в щата Айова 25-годишният Лари Мурило-Монкада се скарва жестоко със своите родители и напуска дома си. Отива в супермаркета „No Frills“, където работи, въпреки че не е на смяна по това време.

Родителите на младия мъж твърдят, че по това време може да е действал ирационално заради прием на медикаменти.

Родителите на изчезналия мъж не знаят какво се е случило с него. Подават сигнал в полицията в края на ноември 2009 година.

От него няма и следа. Едва десет години след изчезването му тялото е открито. П

ри разчистването на оборудването на магазина, който е затворил преди три години, е било открито тялото на Монкада – зад един от фризерите. Полицията разкри, че тялото е на изчезналия преди 10 години мъж. Това са показали ДНК-тестовете.

Аутопсията е показала, че няма следи от травми. Поради тази причина фаталният инцидент се разглежда като нещастен случай.

Разследващите смятат, че след като напуснал дома си, младият Лари е отишъл в магазина. Той се е качил върху един от фризерите, но случайно е паднал в отвор между него и стената.

Бил е заклещен там, а шумът от хладилните камери е можел да заглуши виковете му за помощ. Бивши служители в магазина разказват, че работниците често си правели почивки именно до фризерите.

Подобни нещастни случаи не се случват много често и тази история определено ще повлияе на хората да бъдат по-внимателни, когато пазаруват или при всякакви други обстоятелства.

Защото опасностите дебнат навсякъде и само един-единствен миг разсейване понякога може да ни струва живота, както в този случай.

Определено, най-тъжни в тази ситуация са били родителите на загиналия млад мъж, които толкова дълго време са се надявали, че той може би все още е жив и някога ще го видят отново.

Сега вече това е невъзможно, но поне са се изяснили обстоятелствата при които е изчезнал и мистерията е най-сетне разгадана.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сложете щипка от тази смес под езика: Лекува главоболие на мига, засилва имунитета и казвате сбогом на безсънието
Next: Разгадаха мистерията около Дяволския мост край Ардино

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.