Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж кри една година починалата си майка, за да й взима пенсията
  • Новини

Мъж кри една година починалата си майка, за да й взима пенсията

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2022
vrasasckaskhash.jpg

Кадър Гугъл

Мъж от Врачанско крил трупа на майка си близо година, за да взима пенсията ѝ, научи агенция BulNews. Покъртителната история е от село Манастирище.

В понеделник съседи на Цветелин Димитров, познат в населеното място като Цеци Яричката, усетили лоша миризма, която се разнася от дома на мъжа.

Мирисът на разложено усъмнил местните и те подали сигнал на тел. 112. Веднага след това на адреса пристигнали екипи на полицията, които отцепили района и намерили в една от стаите на къщата трупа на майката на мъжа – Дана Лазарова.

Не изпускай тези оферти:

Оказало се, че жената е издъхнала в дома си през януари, но синът ѝ не уведомил никого за нейната смърт. Така повече от 10 месеца трупът на възрастната жена е оставен в една от стаите, а 49-годишният мъж теглил и харчил пенсията на майка си.

Местни разказват, че Цветелин не е семеен, злоупотребява ежедневно с алкохол и не работи. Единствените пари, които изкарва сам са тези, които хората му дават, когато го извикат да нацепи кубик дърва или да прекопае някоя градина.

Според тях той оставил бездиханния труп на майка си в дома им, за да може да се възползва възможно най-дълго от пенсията ѝ, с която да си купува алкохол.

Трупът на възрастната жена вече е в моргата във Враца, като предстои да бъде издаден смъртен акт.

Още криминални новини:

Прокурорският син Васил Михайлов е излизал 9 пъти, главно през нощта, след като му е била поставена електронна гривна. Това заяви в ефира на „Здравей, България” Мариана Николова, съпруга на бития треньор.

В сряда Софийският районен съд реши Михайлов да остане под домашен арест. 5 дни, след като 19-годишният младеж получи по-лека мярка за неотклонение се появиха съмнения, че е напускал дома си неправомерно.

Самият Михайлов отхвърли всички обвинения и дори обясни пред съдията, че ако е посягал на някого, то е било с цел самозащита или защото е бил предизвикан.

„Не вярвам баща му да подаде оставка. Ако имаше доблестта, щеше да го направи още когато се разчу за побоите на сина му. Знам, че след поставянето на гривната е излизал 9 пъти.

Едното напускане на дома е било в 04.00 сутринта. За 30 минути може да извърши много престъпления. Хората ги е страх, защото виждат, че той може да направи, каквото си иска и отново да го пуснат.

24 часа е бил без гривна. По закон, когато си под домашен арест по презумпция не са длъжни да сложат гривна. В момента, който е получил по-леката мярка се е сбил в ареста с друг арестуван.

И въпреки това е пуснат. Пернишкият прокурор и неговият син се надсмяха над цялата правосъдна система. Може би само сегашния прокурор наблюдава делото и прави опит да докаже, че това не е така”, каза Николова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ники Кънчев обяви Скръбна вест и разплака България
Next: Разбиха врата на жилище и откриха загинали майка и дъщеря

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.