Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж от Благоевград си купи олио от Гърция и ето какво установи за истерията при нас
  • Новини

Мъж от Благоевград си купи олио от Гърция и ето какво установи за истерията при нас

Иван Димитров Пешев септември 8, 2022
grecacascasgsag.png

Цената на олиото в Благоевград догонва тази на зехтина в съседна Гърция. Това е една от причините част от жителите на Югозапада, особено тези в пограничните райони, масово да пазаруват в южната ни съседка, където няма напрежение, спекула и всекидневно увеличаващи се цени на стоките от първа необходимост – храни, гориво, лекарства, препарати.

Това съобщават хора от региона, които поне веднъж в седмицата вече пазаруват в Гърция.

Един от тях е Иван Сабахлъков, земеделски производител от Хаджидимово:

„В България наблюдавам един парадокс, който не вярвах, че ще се случи. Аз съм вече на 55 г., живях и при социализма, и сега при псевдодемокрацията, доживяхме отново войни да има в Европа и тази психоза, която наблюдавам у българина, е постфактум от комунистическо време.

Не изпускай тези оферти:

В Гърция я няма тази психоза от презапасяване и спекула с цените на храните.

Вчера аз купих десетлитрова туба с олио за 20.20 евро. Смятах го, това прави литъра по 3.95 лева. В България олио под 5.50 лева не можем да намерим. Не може на нашия стандарт на живот да е толкова скъпо“, коментира пред БНР Иван Сабахлъков след поредното пазаруване в съседна Гърция.

Според него цената на олиото в България доближава тази на зехтина в Гърция: „Зехтина от маслобойна го взех на 3 евро. Далеч съм от мисълта, че и в Гърция не мърдат цените, но тази аномалия, която я наблюдаваме в България, е спекулативна, защото, когато станаха горивата в България 3.30 лв., в Гърция от 1.62 евро горивото се вдигна на 1.70 евро. Все едно с нашите 8 стотинки, а у нас скочи с 30-50 стотинки.

Затова казвам, че все още си живеем с предразсъдъците от комунистическото време, когато всичко беше дефицитно“, допълни Сабахлъков, според когото в Гърция няма психоза и паника както от Covid-19, така и от войната в Украйна.

Той коментира и цените на лекарствата в Гърция, които са доста по-ниски от тези в България, затова често изпълнява поръчки на свои близки и приятели.

Скъпо или не, във всяка кухня има бутилка с олио и ако не сте забелязали, че всяка бутилка има „запушалка“ с пръстен на гърлото си. Обикновено го махаме без дори да се замислим и го хвърляме в кофата, но се оказва, че този пръстен не е безполезен.

Защо хитрите домакини изсипват олио в тоалетната чиния? Сол или олио – кое трябва да добави първо към салатата, за да е вкусна и сочна Сол или олио – кое трябва да добави първо към салатата, за да е вкусна и сочна Ако искате да приготвите наистина апетитна салата, която не само ще е вкусна, но и ще изглежда добре, след като престои 5 минути.

Прочети повече Този малък детайл, който се намира под капачката, я поддържа запечатана, за да не се разлива, докато се транспортира. Но ако оставите този малък пръстен, можете да намалите консумацията на олиото и да спестите доста от него. Причината е доста проста: Колкото по-голяма е дупката в бутилката, толкова повече олио консумираме, но използвайки този трик, можем да спестим много.

Хитрите домакини слагат това в олиото и го използват 2 пъти за пържене без неприятна миризма Как да вкараме финансите си в ред в три прости стъпки? Как да вкараме финансите си в ред в три прости стъпки? В следващите редове ще си говорим за това как да вкараме финансите си в ред в няколко прости стъпки. Тук няма да говорим за сложни.

Първо отваряте капачката, без да я повредите, връщате я след това, но с пръстена надолу. Така трябва да я закрепите, че да има малък отвор на гърлото на бутилката. Така през тази дупка, струята ще е тънка и ще спести много от продукта, а и по-добре ще се разпределя в тигана. Адски подходящо е и при заливане на салати. Пробвайте!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дядо от село отиде да види сина си големец в града, но остана като попарен от реакцията му
Next: Работник, който получава 1500 лв., но работодателят му го осигурява на МРЗ, губи над 100 000 лв

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.