Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж отвлече момиченце от центъра на Добрич и блудства с него
  • Новини

Мъж отвлече момиченце от центъра на Добрич и блудства с него

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
ksophaoharmar.jpg

снимката е илюстративна: Пиксабей, архив

Задържаният 40-годишен мъж е от село Котленци и е познат на органите на МВР, тъй като е осъждан за кражба.

Полицията в Добрич е задържала мъж, отвлякъл и блудствал с осемгодишно момиче. От прокуратурата ще поискат най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.

40-годишният мъж ще бъде съден по две обвинения, като пред разследващите органи той е направил пълни самопризнания, предава БНР.

Сигналът за изчезналото момиченце е подаден на 3 август. То и другите две деца от семейството излизат да играят в централната градска част, откъдето е и отвлечено. Задържаният завежда детето до село Плачи дол, където работи и живее.

От събраните доказателства става ясно, че детето е било вързано и с него мъжът е блудствал, заяви говорителят на Окръжната прокуратура в Добрич прокурор Даниел Илиев.

„Към настоящия момент са му повдигнати две обвинения – за блудство с малолетно лице, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години, както и за противозаконно лишаване от свобода на малолетно лице, за което също се предвижда от три до десет години лишаване от свобода“.

Ето съобщението от прокуратурата

Районна прокуратура – Добрич привлече към наказателна отговорност за блудство с малолетно лице и противозаконното му лишаване от свобода 40-годишен мъж. На С.М. са повдигнати обвинения по чл.149, ал. 1 и по чл. 142а, ал. 3, т. 1 от НК. Той е задържан за срок до 72 часа с постановление на наблюдаващия случая прокурор, за да бъде доведен в съда за определяне на мярка за неотклонение спрямо него.

Пострадалото дете беше издирвано, тъй като на 3 август изчезнало от централната част на Добрич, където се намирало заедно със своите две сестри. Трите деца били сами, тъй като майка им, която ги отглеждала сама, работела в к.к. Албена и в този ден била на смяна.

Децата често просели. Именно така обвиняемият успял да отведе със себе си момиченцето. Той се възползвал от това, че то отишло да му иска пари. Дал му лев и го завел да му купи сладолед. Спечелил доверието му, 40-годишният мъж повел детето към село Плачи дол, където живеел и работел. Около 16:00 часа го оставил в постройката, която обитавал, и го заключил.

Мъжът се върнал няколко часа по-късно и, тъй като детето плачело и искало да си тръгва, той го завързал. Преди да заспят С.М. извършил блудствени действия спрямо малолетното момиченце.

Пострадалото дете било открито на 4 август 2022 година в централната част на Добрич, отново само. То било оставено там от обвиняемия, а самият той изчезнал.

След изясняване на фактите и обстоятелствата около изчезването на момиченцето и установяване на съпричастността на 40-годишниня С.М., той бил намерен и задържан. Повдигнати са му две обвинения. Назначена е съдебно – медицинска експертиза, разпитват се свидетели на случилото се.

Работата по доказване и документиране на деянието продължава под ръководството и надзора на Районната прокуратура в Добрич. Предстои внасяне на искане за налагане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия.

Информацията за случая бе представена от прокурор Даниел Илиев – говорител на структурата, на брифинг, провел се днес.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЗВЕРСТВО! Гнусни разкрития за извращенията на 40-г. мъж с 8-г. дете, разследващите се прекръстиха
Next: Студен душ! ТВ оператор отново вдигна цените за всички клиенти със срочен и безсрочен договор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.