Професор Попов е роден в Търново през далечната 1907 година. Още от дете започва да се интересува от техника, по-късно заминава за София, където завършва Втора мъжка гимназия, а след това постъпва във Физико-математическия факултет на Софийския университет и завършва с отличие, а през 1931 г. получава френска стипендия и впоследствие се дипломира като инженер в Тулуза със златен медал, припомня „Борба“.
Той е единственият чужденец, удостоен с това отличие. Веднага 15 френски фирми искат да започне работа при тях, но той се завръща в България и основава собствена фирма „Елфа“.
Тъй като проф. Иван Попов е от комунистическо семейство, а през 1941 г. брат му е заловен и осъден на смърт, той решава да замине за Унгария. Там той продава един от своите патенти на завода „Агролукс“, а след това е назначен за директор на „Хермангьой“, пише още borbabg.com.
Издава много трудове, пътува из цяла Европа и бързо се утвърждавакато световноизвестен учен.
Става почетен доктор на Висшето техническо училище в Илменау, а за успешно внедряване на разработката е награден с националното отличие за наука на Германската демократична република.
Това се случва през 1961 г., а при едно от посещенията си в ГДР Тодор Живков разбира, че немците се канят да назначат българин за заместник-министър на електротехническата промишленост.
Живков за пръв път чува името на българския учен и след като се завръща в България, поставя въпроса пред Политбюро с думите: „Толкова много ли професори специалисти имаме, че ги изнасяме за чужбина?“.
На следващата година проф. Иван Попов се завръща в България и е назначен за председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес. Под негово ръководство се пуска и първата българска електронна сметачна машина „Витоша“.
Вледствие дейността му страната ни става водеща в световен мащаб по производство на запаметяващи устройства с 40% дял в СИВ.
Заради огромния си международен авторитет и постиженията на страната ни под негово ръководство проф. Попов е избран за министър на машиностроенето през 1971 г. и за вицепремиер. През 1974 г. е заместник-председател на Държавния съвет. През 1976 г. напуска поста и става председател на научно-техническите съюзи в България.
Под негово ръководство се изграждат много научни бази в страната.
В периода от 1971 до 1989 година в голяма степен благодарение на него, страната ни произвежда продукция от електронно-изчислителна техника на стойност 20 милиарда лв. и има чиста печалба от 9,5 милиарда лева.
За своята дейност проф. Попов получава признание и отличия от цял свят. Той е носител на ордена „Кирил и Методий“ I степен, „Герой на социалистическия труд“, „Народен деятел на културата“, член-кореспондент на Академията на науките в Тулуза, член-кореспондент на БАН, почетен член на Съюза на германските инженери.
В края на живота си той не приема наградата на Съюза на електронните инженери на САЩ (IEEE) с думите: „Моята награда е това, което аз съм построил, и то може да се види в полетата на България“.
Под негово ръководство страната ни изнася електронноизчислителна техника в размер на 2,3 пъти повече, отколкото останалите страни от СИВ, взети заедно.
След пенсионирането си живее скромно, в двустаен апартамент, дава много идеи за развитието на страната ни в условията на пазарна икономика, но никой не се вслушва в съветите му. Умира през 2000 г. почти напълно забравен от българското общество.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: