Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъката е огромна: Атанас Градев е другият загинал полицай в Бургас, има 18 г. стаж
  • Новини

Мъката е огромна: Атанас Градев е другият загинал полицай в Бургас, има 18 г. стаж

Иван Димитров Пешев август 25, 2022
atanasssgradev.jpg

Стана известен и вторият загинал полицай в зверското меле, причинено от каналджии в Бургас. Става въпрос за 43-годишнит Атанас Панайотов Градев, предаде „Флагман“.

Той и колегата му Йордан Илиев се озовали на пътя на автобуса, натъпкан с бежанци, на кръстовището на Трапезица в опит да го спрат.

Двамата загинаха на място, след като водачът на автобус – самият той сирийски бежанец, буквално ги прегази.

Атанас Градев е командир на отделение в сектор „Охранителна полиция” към Първо РУ-Бургас. Има 18-години стаж в системата на МВР.

Не изпускай тези оферти:

Патрули на гранична полиция са преследвали бял автобус, който не е изпълнил полицейско разпореждане за спиране. Сигналът е предаден за най-близкият патрул – служители на първо районно. Това стана ясно на брифинг в Бургас във връзка с фаталната гонка между полицаи и мигранти, при която двама униформени загинаха.

„Автобусът, идващ от посока Созопол, е ударил нашият атомобил. В следствие на удара за съжаление са загинали двама служители. Единият е командир на отделение от първо районно на 43 години с 18 години стаж, вторият служител е патрул в 1РПУ със 7 години стаж“, казаха още от полицията в града.

„В автобуса са се превозвали общо 47 на брой мигранти пот Сирия. Задържано е едно лице, което не е от групата мигранти, за което имаме данни, че е участвал в превоза. Издирва се още едно лице, което не е от тази група, но също е участвал във въпросният превоз и е бил в автобуса“, съобщи на брифинга директорът на ОД МВР Бургас ст. комисар Калоян Калоянов.

Въпросните две лица са сирийски граждани със статут на хуманитарни бежанци.

По казуса проговори и окръжният прокурор Георги Чинев:

„Първо искам да изкажа искрени съболезнования към близките и семейството на загиналите полицейски служители. Това, което прокуратурата е извършила към момента е следното – създадени са два екипа – един от следователи, на които е възложени извършването на разследването. Това е мотивирано с високия обществен интерес. Създаден е и екип от наблюдаващи прокурори, които следят обективната истина да бъде разкрита“, каза той.

Ангажиран е целият ресурс на областната прокуратура, добави той.

По думите му се цели максимална обективност и всестранност.

В брифинга участие взе и вътрешният министър Иван Демерджиев:

„За мен основна причина за този инцидент са недокрай прецизното изпълнение на функциите на органите на „Гранична полиция“. Тези лица не е трябвало да преминават държавната граница“, каза той

„Още като стъпих в длъжност стана рокада и директорът на „Гранична полиция“ беше преместен като заместник с една основна цел и това беше да се справи с мигрантския поток. До края на деня очаквам господин Моллов да подаде оставката си“, заяви Демерджиев.

„Директорът на „Гранична полиция“ трябва да предложи незабавно мерки как да се укрепи ситуацията по границата“, добави Демерджиев.

„Съжалявам, че събитията ни изпревариха, но още миналата седмица бяхме готови с нови мерки срещу миграцията“, заяви той.

припомня, че на 10 август тогавашният директор на „Гранична полиция“ Деян Моллов е понижен в длъжност.

Той стана заместник – директор. На негово място като директор на гранична полиция е назначена досегашната заместник-директорка Росица Димитрова.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След като видяха цените в Черноморец, българите възкликнаха: Така се прави бизнес
Next: България потъна в траур! Почина момичето, което обедини цялата страна, Ники Кънчев е неутешим

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.