Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъката е огромна: Атанас Градев е другият загинал полицай в Бургас, има 18 г. стаж
  • Новини

Мъката е огромна: Атанас Градев е другият загинал полицай в Бургас, има 18 г. стаж

Иван Димитров Пешев август 25, 2022
atanasssgradev.jpg

Стана известен и вторият загинал полицай в зверското меле, причинено от каналджии в Бургас. Става въпрос за 43-годишнит Атанас Панайотов Градев, предаде „Флагман“.

Той и колегата му Йордан Илиев се озовали на пътя на автобуса, натъпкан с бежанци, на кръстовището на Трапезица в опит да го спрат.

Двамата загинаха на място, след като водачът на автобус – самият той сирийски бежанец, буквално ги прегази.

Атанас Градев е командир на отделение в сектор „Охранителна полиция” към Първо РУ-Бургас. Има 18-години стаж в системата на МВР.

Не изпускай тези оферти:

Патрули на гранична полиция са преследвали бял автобус, който не е изпълнил полицейско разпореждане за спиране. Сигналът е предаден за най-близкият патрул – служители на първо районно. Това стана ясно на брифинг в Бургас във връзка с фаталната гонка между полицаи и мигранти, при която двама униформени загинаха.

„Автобусът, идващ от посока Созопол, е ударил нашият атомобил. В следствие на удара за съжаление са загинали двама служители. Единият е командир на отделение от първо районно на 43 години с 18 години стаж, вторият служител е патрул в 1РПУ със 7 години стаж“, казаха още от полицията в града.

„В автобуса са се превозвали общо 47 на брой мигранти пот Сирия. Задържано е едно лице, което не е от групата мигранти, за което имаме данни, че е участвал в превоза. Издирва се още едно лице, което не е от тази група, но също е участвал във въпросният превоз и е бил в автобуса“, съобщи на брифинга директорът на ОД МВР Бургас ст. комисар Калоян Калоянов.

Въпросните две лица са сирийски граждани със статут на хуманитарни бежанци.

По казуса проговори и окръжният прокурор Георги Чинев:

„Първо искам да изкажа искрени съболезнования към близките и семейството на загиналите полицейски служители. Това, което прокуратурата е извършила към момента е следното – създадени са два екипа – един от следователи, на които е възложени извършването на разследването. Това е мотивирано с високия обществен интерес. Създаден е и екип от наблюдаващи прокурори, които следят обективната истина да бъде разкрита“, каза той.

Ангажиран е целият ресурс на областната прокуратура, добави той.

По думите му се цели максимална обективност и всестранност.

В брифинга участие взе и вътрешният министър Иван Демерджиев:

„За мен основна причина за този инцидент са недокрай прецизното изпълнение на функциите на органите на „Гранична полиция“. Тези лица не е трябвало да преминават държавната граница“, каза той

„Още като стъпих в длъжност стана рокада и директорът на „Гранична полиция“ беше преместен като заместник с една основна цел и това беше да се справи с мигрантския поток. До края на деня очаквам господин Моллов да подаде оставката си“, заяви Демерджиев.

„Директорът на „Гранична полиция“ трябва да предложи незабавно мерки как да се укрепи ситуацията по границата“, добави Демерджиев.

„Съжалявам, че събитията ни изпревариха, но още миналата седмица бяхме готови с нови мерки срещу миграцията“, заяви той.

припомня, че на 10 август тогавашният директор на „Гранична полиция“ Деян Моллов е понижен в длъжност.

Той стана заместник – директор. На негово място като директор на гранична полиция е назначена досегашната заместник-директорка Росица Димитрова.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След като видяха цените в Черноморец, българите възкликнаха: Така се прави бизнес
Next: България потъна в траур! Почина момичето, което обедини цялата страна, Ники Кънчев е неутешим

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.