Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • На 49 години си отиде обичана българска учителка
  • Без категория

На 49 години си отиде обичана българска учителка

Иван Димитров Пешев януари 3, 2025
Screenshot_22

Дългогодишният преподавател по английски език в Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ Андреана Паунова е починала. Това съобщиха от ръководството на учебното заведение.

Г-жа Паунова почина едва на 49 години след дълго и тежко боледуване.

„Отиде си един прекрасен учител и човек, който завинаги ще остане в нашите сърца“, написаха още от ръководстгото на НУМТИ в страницата си във фейсбук.

Екипът на Plovdiv24.bg изказва своите най-дълбоки съболезнования на семейството, приятелите, колегите и учениците на Андреана Паунова.

Още скръбни вести:

Фолк индустрията изпрати първите дни на Новата година с тежка загуба – завинаги ни напусна емблематичният DJ ASKY, оставяйки след себе си наследство от музикални хитове и незабравими спомени.

Една от най-съкрушените от трагедията е певицата Емилия, която работи дълги години с талантливия музикант. В социалните мрежи тя изрази болката си: „Имах предвидена програма и доста неща, които исках да ви споделя и да публикувам. Но не се чувствам добре за да го направя сега. Напусна ни DJ ASKY, който беше част от екипа ми дълго време. Светла му памет.“

Водещата Жени Койчева също сподели емоционално послание: „Защо толкова рано си тръгна, приятелю! За къде се разбърза Ангелската ти Душа? Винаги ще си в сърцата ни, винаги! Сбогом! Ще липсваш на всички ни! Светъл път НАГОРЕ към Ангелския Рай.“

DJ ASKY, чието истинско име е Асен, е знакова фигура в българската музикална сцена още от началото на демокрацията. Дълго време той си сътрудничи с „Пайнер“, създавайки популярните HIT MIX компилации, които остават в историята на поп-фолка. Неговите ремикси първоначално се разпространяваха на аудиокасети, а по-късно и на компактдискове, превръщайки се в задължителна част от всяко фолк парти.

DJ ASKY има записана песен с клип, продуцирана от музикалния гигант в Димитровград – доказателство за неговия огромен принос към индустрията.

Поклонението в памет на DJ ASKY ще се състои на 3 януари от 14:30 ч. в ритуалната зала на Новия гробищен парк в Димитровград. Погребението ще бъде час по-късно.

Фолк звезди като Соня Немска, Гергана, Нелина и много други изразиха своите съболезнования към семейството и близките му. Причината за трагичната му загуба остава неизвестна, но следата, която той оставя в българската музика, ще бъде незабравима.

Continue Reading

Previous: На 55 се влюбих в мъж, 15 години по-млад от мен, само за да открия страшната истина
Next: Златна година ще е 2025 за 7 зодии. Носи БОГАТСТВО и КЪСМЕТ. Вижте късметлиите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.