Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НА ЖИВО С КАРТИНА: Какво се случва с Гришо? Ето кой води
  • Новини

НА ЖИВО С КАРТИНА: Какво се случва с Гришо? Ето кой води

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2023
dsagdfcvxcbcvbf.png

Световният №1 Новак Джокович поведе на Григор Димитров на финала на турнира от сериите Мастърс 1000 в Париж с награден фонд 7,6 милиона евро. Рекордьорът по титли от „Големия шлем“ спечели първия сет с 6:4.

Григор се представя много силно до момента в зала „Берси“, като заслужено стигна до втория си финал в Мастърс 1000 сериите и първи от 2017 година насам, когато стана шампион в Синсинати след успех над австралиеца Ник Кирьос.

Това е 13-ти двубой на Гришо срещу Ноле, с когото са близки приятели. В досегашните срещи Джокера има предимство от 11:1 в общия баланс. Единствената победа на Григор Димитров до момента над Джокович беше записана преди точно 10 години. На турнира от Мастърс 1000 в Мадрид българинът се наложи със 7:6 (6), 6:7 (8), 6:3.

Гришо достигна до финала в Париж, елиминирайки №3 в световната ранглиста Даниил Медведев (Русия), №11 Хуберт Хуркач (Полша), №22 Лоренцо Музети (Италия), №33 Александър Бублик (Казахстан), а вчера и Стефанос Циципас (Гърция), който е №6.

НОВАК ДЖОКОВИЧ – ГРИГОР ДИМИТРОВ 1:0 сета (6:4, 4:3) 

ПЪРВИ СЕТ
Григор Димитров взе подаването си в началото на мача и поведе с 1:0, а след края на първия гейм Джокович показа, че има лек проблем с лещите си, който бързо разреши. Двамата печелеха сервис геймовете си, а Ноле направи 3:3 след гейм на нула. Сърбинът се възползва от колебливите изяви на българина в седмия гейм, осъществявайки първи пробив във финала – 4:3 за Джокович. Световният №1 го затвърди и поведе с 5:3.

Григор имаше затруднения в деветия гейм и се стигна до равенство 40:40, но все пак успя да вземе подаването си и да не допусне нов пробив и да накара Джокович да сервира за сета.

След разиграване с цели 33 удара Григор успя да стигне до 30:30 при сервис на Ноле, но след това сърбинът с бомбен сервис поведе с 40:30, след което прати топката в мрежата от форхенд и се стигна до ново равенство. Българинът обаче също направи грешка в мрежата, последвана от топка в аут и сет за Джокович – 6:4.

ГЛЕДАЙТЕ – ТУК!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Да угаснеш от 105 до 46 кг: Какво стопи и погуби един от най-легендарните българи Дан Колов
Next: Разкриха истината за мощния взрив в столичния кв. Люлин, гръмнала е…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.