Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На кой етаж е най-добре да се живее в блок?
  • Новини

На кой етаж е най-добре да се живее в блок?

Иван Димитров Пешев март 23, 2024
sadvdfsbvfgbfgbnghnhg.png

Закупуването на жилище е сред най-важите избори, които правим в живота си. Решението обикновено е дългосрочно, а жилището се предава по наследство, което означава, че избираме дом за няколко поколения. Това важи с особена сила за хората с по-скромни доходи, за които дори покупката на малко жилище е дългосрочно предизвикателство за семейния бюджет.

Като се има предвид и цената на имотите, както и перспективата, че до пенсия ще се изплаща кредит за жилището, става ясно, че изборът е повече от отговорен и е важно да сме доволни с него дългосрочно и да не изпитваме допълнителни трудности, свързани с грижата и обслужването на закупеното жилище. Ако допуснете грешка с избора на град, квартал, тип жилище и дори етаж, който избирате, тя може да ви струва скъпо.

Малък град без възможност за кариерно израстване е предизвикателство за семействата, тъй като ги поставя пред невъзможността да открият добре платена работа, с която да издържат домакинството, а лошият избор на квартал поставя в риск както спокойствието на семейството, така и възможността за престижно и добро училище за децата и води до необходимост от ежедневно пътуване, което често може да бъде дълго и неприятно.

По отношение на избора на етаж, макар да не изглежда чак толкова съществен, колкото този на населено място и квартал, необмисленият избор може да изправи семейството пред необходимостта да ремонтира покрива само, ако същият прокапе и създаде проблем в скъпо струващия им дом.

Събрахме за вас информация на кой етаж е най добре да се живее и защо – какви са предимствата и недостатъците на първите и последните етажи и защо много купувачи ги избягват за сметка на най-предпочитаните – между 3-ти и 7-ми етаж в жилищен блок. Още: Учени: Хората, които живеят на тези етажи, са с по-слаб имунитет На кой етаж е най-добре да се живее – предимства и недостатъци на първите етажи Макар най-ликвидни да са етажите от трети до предпоследен, може да се окаже, че първият етаж не е толкова лош избор.

 

Макар да е ясно, че сте най-застрашени от посегателство и кражба особено ако терасата е достъпна от улицата, че ще се нуждаете от решетки на прозорците и вратите, както и система за сигурност, които са допълнителна инвестиция, ако сте по-трудно подвижни или мислите в перспектива и дългосрочно и блокът е без асансьор, ще ви бъде много по-лесно да имате достъп с бебешка количка от първия етаж, а когато остареете и изкачването на стълби се превърне в сериозно предизвикателство, ще сте благодарни за избора си. Сред недостатъците на първите етажи освен темата са сигурността са: повече шум, по-малка възможност за красива гледка, по-високо ниво на замърсяване на въздуха от движещите се автомобили. Още: С уникална поръчка кметът на Добрич смята да реши 30-годишен проблем Сред предимствата на първите етажи освен по-лесният достъп до улицата са: възможност да използвате жилището за бизнес, ако особено се намира на комуникативно място, по-ниска цена на имота – жилище на първите етажи струва по-малко.

 

На кой етаж е най добре да се живее в блок, ако първият не е нашият избор? В повечето случаи купувачите се интересуват от 2-ри, 3-ти, 4-ти етаж. Златната среда е 3-ти-7-ми етаж, тъй като съчетава много повече тишина, спокойствие, чист въздух и красива гледка особено ако блокът се намира в подножието на планина. Високите етажи са по-добър избор и по отношение на сигурността – рядко крадците биха стигнали до 7-мия етаж освен ако наистина нямате огромни ценности в имота си. Етажите от златната среда не са и твърде високи, за да ви попречат за евакуация, ако се наложи такава. Предимства и недостатъци на последните етажи Най-горните етажи се избягват масово заради проблемите с покривите и достъпа, ако няма асансьор. Предимството е гледката и липсата на съседи над вас, които да създават шум и да ви пречат, както и фактът, че шумът от улицата е неуловим на последния етаж, но евакуацията при нужда може да се окаже невъзможна, покривът да протече и да ви наводни, а ако гледката е приказна, това ще оскъпи и жилището.

 

Очевидно е едно – отговорът на въпроса на кой етаж е най добре да се живее в блок не е еднозначен за различните хора и зависи от приоритетите, както и от плановете на семейството – дали предпочита достъпност, дали планира да използва жилището за бизнес, дали смята да остарее в него и се нуждае от етаж, до който може да стигне, дори да е развален асансьорът, дали шумът от улицата е онова, което на всяка цена иска да избегне. Когато правите избор, притеглете внимателно предимства и недостатъци, за да направите най-добрия за вас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето КАКВО да сложиш в тоалетната вечер, ако искаш на сутринта да е снежнобяла и без мирис
Next: Голяма промяна с ваучерите за храна, вече няма да е нужно…

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.