Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На морето: Румен Овчаров вдигна по-голям сарай от този на Доган
  • Новини

На морето: Румен Овчаров вдигна по-голям сарай от този на Доган

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
hfghjgjtfyjyt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Имението му е в Бяла и струва милиони 

Морска хасиенда на първа линия до морето си е построил Румен Овчаров. Бившият министър на енергетиката е горд собственик на 5-етажна вила, приличаща досущ на хотел, която се намира на Северното Черноморие, в курорта Бяла.

Масивната постройка, която имитира възрожденската архитектура в Стария Пловдив и Копривщица, се извисява на скала буквално на метри от плажната ивица. Овчаров и семейството му имат достъп до брега директно от двора си благодарение на стълбище, което води до пясъчния плаж.

Мащабната инвестиция е глътнала сериозна сума, а според експерти по недвижими имоти къщата на социалиста към днешна дата струва няколко милиона евро, пише вестник Ретро.

В имота на бившия министър гостуват и двете му дъщери заедно с внуците му. По-малката Теодора го дари с внучка през 2021 г. Тя бе кандидат за депутат в листите на БСП няколко пъти, включително докато бе в напреднала бременност, но не успя да се класира за място в нито един парламент. Теодора отдавна е нагазила в политиката, а от 2020 г., едва 30-годишна, стана част от НС на БСП редом със своя баща, който е сред най-утвърдените имена в червената партия. Преди това тя работеше в международния отдел на „Позитано“ 20 и бе съветник на евродепутата Петър Витанов след европейските избори през 2019-а.

Теодора и съпругът ѝ Валентин, които се венчаха през лятото на 2019 г. на частен гръцки плаж на полуостров Халкидики, живеят отделно от родителите ѝ, които обитават огромна вила в близкото до София село Саранци, когато не са в морското си имение.

Кака ѝ Яна пък вече има богат опит в родителството и е майка на цели 3 дечица. Тя дари бившия енергиен министър с двама внуци и една внучка. Най-големият от тях – Адриан, вече е тийнейджър. На него ексминистърът е предал и част от любимите си хобита – планинарството и гъбарството.

По-голямата дъщеря на Овчаров също има солидно образование и е икономист по професия, а преди години пък залитна към музикалния бранш. За известно време тя се подвизаваше като певица и дори записа дует с кубинеца Алфредо Торес.

В Бяла семейство Овчарови се изявяват и като екоактивисти. Малката щерка на бившия министър е споделила в социалните мрежи, че редовно почистват плажната ивица от боклуците, които недобросъвестни туристи зарязват след себе си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Големият кръст ще се появи на небето: наближава най-важният ден в годината
Next: Новият Ерген е богаташ с над 20 милиона в джоба

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.