Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На север от България взимаш 6600 лева заплата и купуваш кашкавал за 15 лева килото
  • Новини

На север от България взимаш 6600 лева заплата и купуваш кашкавал за 15 лева килото

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2022
naseeevereras.jpg

В Норвегия, една от страните с най-висок стандарт на живот в света, килограм кашкавал струва 79,90 норвежки крони или 15,14 лева, съобщава Plovdiv24.bg. Килограм сирене може да се купи и за 109 крони или 20,60 лева.

Предлаганите в магазините сирена се произвеждат предимно в страната. Има и вносни продукти, но те не са предпочитани от местните жители. Те купуват техните продукти и по този начин подкрепят и без това силната икономика.

За сравнение, средната заплата в Норвегия е 52 540 норвежки крони или 9 946 лева на месец. Вярно е, че норвежците плащат високи данъци, след което разполагат с около 35 000 норвежки крони на месец или средно 6 600 лева. Въпреки това, тъй като цените се повишиха поради инфлацията, държавата компенсира гражданите, като заплаща част от потреблението на електроенергия в домакинствата.

Килограм краве масло, също норвежки продукт, струва около 51 крони. В български цени тя е 9,61 лв. Сравнението с маслото, предлагано на българския пазар, отново е в полза на норвежците.

Не изпускай тези оферти:

Кутия с 18 яйца струва 36 крони, което се равнява на 6,80 лева. Могат да се намерят и по-високи цени, но това е логично, когато имаме пазарна икономика.

Хлябът в скандинавската страна е много разнообразен и цените му също се различават. Цената варира от 9 норвежки крони (1,70 лв.) до 40 норвежки крони (7,56 лв.). За децата има специален хляб, който трябва да е пълнозърнест. На децата не се препоръчва да ядат бял хляб, което е специален закон. Това е позволено само 1-2 пъти месечно. Белият хляб се нарича „luft“, което означава „въздух“.

В училище децата задължително си носят кутия със сандвичи, а учителите следят през седмицата да не се яде нищо сладко. Но през уикендите могат да ядат килограми сладкиши и шоколад. Шоколадът е скъп, но често има промоции, при които 200 грама шоколад се продават за 20 крони или 3,78 лева.

Напоследък цените в България се повишиха рязко. Всеки може да направи сравнение с норвежките цени. Можем също така да говорим дълго за качеството и двойните стандарти в нашата страна.

Още за цените:

Значителното поскъпване на хранителните продукти, което наблюдаваме последните месеци, продължава. Рекордьори в надбягването с цените са млечните продукти – сирене, кашкавал, масло, прясно и кисело мляко, както и изварата, а тенденцията е ръстът да продължава.

Анка Сиракова работи по заместване от три години в магазин за млечни продукти в столичния квартал „Красно село”. Тя обяснява, че няколко пъти цените са се вдигнали и в момента са доста високи. Като човек, който продава млечни продукти, Сиракова споделя, че клиентите повече гледат цените и купуват по-малки количества.

В магазина се предлагат млечни продукти на няколко фирми. Киселото мляко се продава на цени от 1,40 лв. и достига до 2,10 лв. кофичката.

Цената на килограм краве сирене е 20,65 лв., 10 лв. е сиренето от 400 грама. Цената на кашкавала от краве мляко е между 26,90 лв. и 27,50 лв.

Поредно рязко поскъпване: Колко струват основните продукти у нас и в Европа

Овчето сирене се предлага на цена от 21,60 лв. и достига до 25,50 лв. за килограм, кашкавалът от овче мляко струва 27 лв.

Цената на килограм натурално краве масло гони 30 лв.

Проверката в съседен магазин показва, че литър прясно краве мляко с 3,6% масленост струва 3,20 лв. Краве кисело мляко с масленост 3,6% е на цени от 1,35 до 1,60 лв., а краве кисело мляко със сметана, което е с масленост 10%, струва 3,40 лв.

Киселото козе мляко струва 2,40 лв., а овчето кисело мляко – 2,90 лв.

Килограм бяло саламурено сирене от краве мляко започва на цени от 12,50 (тип селско) и достига до 18,70 лв.

Вакуумирано бяло саламурено сирене от краве мляко е на цена от 7,25 лв. до 9,35 лв. за 400 гр., а това без съдържание на лактоза – 8,70 лв., обезмасленото пък струва 8,90 лв.

Килограм биволско сирене е на цена от 23,40 лв., овчето сирене – 23,40 лв., козето – 22 лв.

22,50 лв. е цената на килограм сирене от овче и краве мляко, а 20,55 лв. струва сиренето от биволско и краве мляко.

При кашкавала цените също варират. Най-евтиният килограм кашкавал от краве мляко е 17,50 лв., като цената му достига до 25,50 лв. Овчият кашкавал струва 26,40 лв. за килограм и достига до 32 лв. За килограм кашкавал от козе сирене цената е 32,30 лв.

Цената за килограм масло започва от 21,50 лв. и достига до 23 лв.

Колко ще ни струва зимната трапеза

В трети магазин за млечни продукти на пазар „Красно село” овчето сирене струва 20,80 лв. за килограм, краве кашкавалът е на цени от 21,66 лв. и 24,30 лв. за килограм.

Огнян Милков пазарува различни млечни продукти, предимно сирене и кашкавал. Мъжът обясни, че цените са се увеличили, но намира от различни мандри в провинцията млечни продукти на „една идея” по-добри цени. Той е категоричен, че цените няма да го откажат да купува млечни продукти, защото „все нещо трябва да се яде”.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 7 закона на Вселената, нарушението на които заплащаме жестоко
Next: Мъж се ожени за тризначки, които не искат да бъдат разделени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Радев с първи думи след тайната визита на Буданов в София
  • Борисов не издържа след новината от Тръмп за милиони тонове дизел: Предупредих, че е груба грешка!
  • Борисов се появи и съобщи за голяма…
  • Десислава Банова-Плевнелиева: Шокиращо беше да прочета, че съм починала
  • Неочаквано: Доц. Бацелова не стигна до студиото на bTV, отправи предупреждение
  • Започват масови проверки на пенсионери – вижте дали сте сред засегнатите
  • Първата буква на фамилията ти разкрива каква сила си наследил от рода си: Открий своето скрито качество!
  • Когато добротата се появи без предупреждение
  • Дъщеря ми беше само на осемнайсет, когато почина при раждането
  • След смъртта на съпруга ми мислех, че няма по-голяма болка от това да го загубя

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.