Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Над нещата: Деси Банова изригна с тези думи за съпруга си
  • Новини

Над нещата: Деси Банова изригна с тези думи за съпруга си

Иван Димитров Пешев април 5, 2022
desibaibaovav.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

На перфектния мъж, отношенията с известния си съпруг (Росен Плевнелиев) и всичко, което може да я привлече към някого или да я отблъсне, проговори бившата синоптичка Десислава Банова в интервю на Mila.bg.

Опишете мъжа, който най-силно е повлиял в живота ви.

– Мъжът, който най-силно е повлиял в живота ми, е съпругът ми – Росен. Той е изключително мъдър, ерудиран, харизматичен, много позитивен, енергичен, с богат житейски опит и с много приятно чувство за хумор. Минал е през много бури в живота си и отдавна е успял да отдели важното от маловажното и да гледа „над нещата”. Всеки ден се опитвам да черпя от неговия позитивизъм и мироглед.

Кой българин или мъж със световна слава заслужава паметник в градинката пред дома ви?
– Без колебание смятам, че това е Апостола на свободата, верен докрай на своята кауза за освобождаването на България от османско владичество и мечтаещ за „чиста и свята република” – Васил Левски!

Мъжът от кой век е най-привлекателен за вас и защо?
– Може би това е съвременният мъж, тъй като човечеството в наши дни е еволюирало до идеята за равноправие между мъжа и жената. И за щастие, все повече мъже се държат с уважение към жените.

Кои са качествата, които биха ви дистанцирали от един мъж?
– Невъзпитание, липса на обноски, арогантност, нечистоплътност, лицемерие, липса на интелект, прекалено самочувствие.

Какво харесват мъжете според вас?
– Ако говорим за това какво харесват мъжете у една жена, вероятно отговорите ще бъдат различни за различните поколения мъже. Но вероятно общото между всички поколения мъже ще бъде да търсят интересна, интелигентна, красива, усмихната и добронамерена жена.

А какви мъже харесват жените повече – галантни кавалери или мачо грубияни?
– Смятам, че в по-младежките си години всички ние – момичета и жени, харесваме повече така наречените лоши момчета, а именно мачо грубияни, но с напредването на възрастта и опита смятам, че се предпочитат галантни кавалери.

Кои са мъжете, които задават трендовете у нас днес? По-често ги откривате сред политици, бизнесмени, хора на изкуството, общественици или някъде другаде?
– Не мога да конкретизирам определена група мъже, например само бизнесмени или само хора на изкуството. Смятам, че тези мъже се отличават от останалите и всички можем да ги забележим и ги има и сред политиците, и сред бизнесмените, и сред хората на изкуството, и сред обществениците. За съжаление обаче, смятам, че мъжете, които задават трендовете у нас днес, не са толкова много, иска ми се тези мъже да са повече и да „заразяват” останалите с положителен пример!

Кой е силният пол днес и защо?
– Все повече си мисля, че жените напоследък станаха силният пол, опитвайки се да маневрират на всички фронтове, а именно да изградят добра кариера и в същото време да бъдат перфектните майки, домакини, съпруги и да изглеждат като от корица на списание. Смятам обаче, че ако много мъже си върнат самочувствието, ние нямаме нищо против те да си останат силният пол. В крайна сметка повeчето жени колкото и да претендират, че са силни, предпочитат да имат до себе си един самоуверен, устойчив и най-вече силен психически мъж.

Как си представяте идеалния съпруг?
– Спокоен, уравновесен, грижовен, любящ, разбиращ сложната природа на жената, нейна подкрепа и опора, успешен и забавен! Слава на Бога, аз мисля, че съм го намерила!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: ООН алармира: Нещо ужасяващо се случва с украински жени по време на войната
Next: Ернестина Шинова не е на себе си. Животът на любимия й Андрей Слабаков е под огромен риск

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.