Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Над нещата: Деси Банова изригна с тези думи за съпруга си
  • Новини

Над нещата: Деси Банова изригна с тези думи за съпруга си

Иван Димитров Пешев април 5, 2022
desibaibaovav.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

На перфектния мъж, отношенията с известния си съпруг (Росен Плевнелиев) и всичко, което може да я привлече към някого или да я отблъсне, проговори бившата синоптичка Десислава Банова в интервю на Mila.bg.

Опишете мъжа, който най-силно е повлиял в живота ви.

– Мъжът, който най-силно е повлиял в живота ми, е съпругът ми – Росен. Той е изключително мъдър, ерудиран, харизматичен, много позитивен, енергичен, с богат житейски опит и с много приятно чувство за хумор. Минал е през много бури в живота си и отдавна е успял да отдели важното от маловажното и да гледа „над нещата”. Всеки ден се опитвам да черпя от неговия позитивизъм и мироглед.

Кой българин или мъж със световна слава заслужава паметник в градинката пред дома ви?
– Без колебание смятам, че това е Апостола на свободата, верен докрай на своята кауза за освобождаването на България от османско владичество и мечтаещ за „чиста и свята република” – Васил Левски!

Мъжът от кой век е най-привлекателен за вас и защо?
– Може би това е съвременният мъж, тъй като човечеството в наши дни е еволюирало до идеята за равноправие между мъжа и жената. И за щастие, все повече мъже се държат с уважение към жените.

Кои са качествата, които биха ви дистанцирали от един мъж?
– Невъзпитание, липса на обноски, арогантност, нечистоплътност, лицемерие, липса на интелект, прекалено самочувствие.

Какво харесват мъжете според вас?
– Ако говорим за това какво харесват мъжете у една жена, вероятно отговорите ще бъдат различни за различните поколения мъже. Но вероятно общото между всички поколения мъже ще бъде да търсят интересна, интелигентна, красива, усмихната и добронамерена жена.

А какви мъже харесват жените повече – галантни кавалери или мачо грубияни?
– Смятам, че в по-младежките си години всички ние – момичета и жени, харесваме повече така наречените лоши момчета, а именно мачо грубияни, но с напредването на възрастта и опита смятам, че се предпочитат галантни кавалери.

Кои са мъжете, които задават трендовете у нас днес? По-често ги откривате сред политици, бизнесмени, хора на изкуството, общественици или някъде другаде?
– Не мога да конкретизирам определена група мъже, например само бизнесмени или само хора на изкуството. Смятам, че тези мъже се отличават от останалите и всички можем да ги забележим и ги има и сред политиците, и сред бизнесмените, и сред хората на изкуството, и сред обществениците. За съжаление обаче, смятам, че мъжете, които задават трендовете у нас днес, не са толкова много, иска ми се тези мъже да са повече и да „заразяват” останалите с положителен пример!

Кой е силният пол днес и защо?
– Все повече си мисля, че жените напоследък станаха силният пол, опитвайки се да маневрират на всички фронтове, а именно да изградят добра кариера и в същото време да бъдат перфектните майки, домакини, съпруги и да изглеждат като от корица на списание. Смятам обаче, че ако много мъже си върнат самочувствието, ние нямаме нищо против те да си останат силният пол. В крайна сметка повeчето жени колкото и да претендират, че са силни, предпочитат да имат до себе си един самоуверен, устойчив и най-вече силен психически мъж.

Как си представяте идеалния съпруг?
– Спокоен, уравновесен, грижовен, любящ, разбиращ сложната природа на жената, нейна подкрепа и опора, успешен и забавен! Слава на Бога, аз мисля, че съм го намерила!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: ООН алармира: Нещо ужасяващо се случва с украински жени по време на войната
Next: Ернестина Шинова не е на себе си. Животът на любимия й Андрей Слабаков е под огромен риск

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.