Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Наистина ли му е плащал толкова?! Маги Халваджиян ни шашна, обявявайки заплатата на Рачков. Вижте повече..👇👇
  • Без категория

Наистина ли му е плащал толкова?! Маги Халваджиян ни шашна, обявявайки заплатата на Рачков. Вижте повече..👇👇

Иван Димитров Пешев декември 14, 2025
Screenshot_9

Една от най-честите шеги, които комикът Димитър Рачков отправя към работодателя си Маги Халваджиян , е свързана със заплатата му. Така и не стана ясно колко точно взема най-популярният водещ у нас, но в новогодишната нощ продуцентът намекна за каква сума ориентировъчно става въпрос.

И макар Рачков да твърди, че „работи за жълти стотинки“, истината е доста по-различна.

В новогодишното издание на шоуто „Пееш или лъжеш“ продуцентът за първи път повдигна завесата и разкри колко всъщност плаща на своя най-добър водещ.

Шоуто не мина без традиционните шеги между водещия и продуцента.

Халваджиян побърза да подсети Рачков да спази темпото, защото след полунощ трябвало да хване самолет за Малдивите. Тази реплика стана повод за закачки от страна на екипа в студиото, които се чудеха защо успешният продуцент не разполага със собствен самолет.

„Ако не ти давах толкова пари като заплата, можеше и да си купя частен самолет,“ пошегува се Халваджиян.

Макар и на шега, думите му подсказаха, че хонорарът на Рачков е наистина внушителен. Успехът на продукциите на Халваджиян безспорно до голяма степен се дължи на таланта и харизмата на популярния комик.

Кулминацията на вечерта настъпи, когато продуцентът направи ново признание в ефир. Маги обеща, че ще заведе Рачков на Малдивите като награда за добре свършената работа през последния сезон.

Рачков реагира емоционално, радвайки се като дете на идеята за безплатна екзотична почивка. Комикът, който обича да бъде в центъра на вниманието, очевидно не очакваше подобен жест.

С това шоуто не само забавлява зрителите, но и показа какви са отношенията между най-добрия водещ и продуцент в българския ефир – изпълнени с професионализъм, шеги и взаимно уважение.

Continue Reading

Previous: Много важна новина за лечението на Любо Пенев. Вижте повече..👇👇
Next: След като дядо ми милионер почина и ми остави пет милиона долара, родителите ми—които ме игнорираха през целия ми живот—ме завлякоха в съда, искайки всеки цент. Когато влязох в съдебната зала, те се ухилиха, сякаш вече са спечелили … но съдията изведнъж замръзна и каза: «Чакай… Ти си…?”

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.