Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нана Гладуиш през сълзи: Това го разкривам за пръв път, колкото и абсурдно да прозвучи
  • Новини

Нана Гладуиш през сълзи: Това го разкривам за пръв път, колкото и абсурдно да прозвучи

Иван Димитров Пешев април 13, 2023
nasnashkasykasdasidas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нана Гладуиш няма как да не се уповава толкова силно на вярата, защото в нейния живот тя се е разгръщала по много и неподозирани начини до момент.

Тв водещата преживя един от най-трудните периоди, когато два пъти разбира, че е има рак. Но един знак Отгоре в един момент променя цялата й съдба.

Знак, за който споделя за първи път!

“В България ми бяха казали, че нещата са страшни.

Заминахме за Израел и за първи път оставих детето си. Беше на 2 години. Беше мъчителен период за мен. Докато чакахме, мъжът ми видя, че просто пропадам. И ми предложи да отидем да посетим светите места.

В такива моменти човек отива на такива места, може би за да получи знак…”, това сподели през сълзи Нана тази сутрин в “На кафе” пред Гала.

“Заминахме за Йерусалим. Бяхме група, имахме гид. Отидохме до Божи гроб. И няма да забравя деня беше като днешния – студен, дъждовен, ветровит, аз треперех – и от студ, и от страх.

И аз, и мъжът ми се молехме за някакъв знак.. и изведнъж, излизайки от базиликата, видяхме, че слънцето беше изгряло. Групата се събираше и в един момент, колкото и абсурдно да прозвучи, от небето сякаш падна нещо.

Всички се втурнаха да го вземат. То падна пред краката ми и аз също исках да го взема. Но най-бърз беше нашият гид, който веднага взе нещото, което беше паднало… в този момент беше с гръб към мен. Обърна се и ми го даде с думите: “Това е за теб!”

Това е човече, Дядо Коледа.. кукличка, която явно е била част от украсата, сложена на Коледа пред базиликата, явно е била забравена. И точно в този момент падна пред мен… Не мога да опиша този невероятен момент. Не беше случайно.

За пръв път разказвам това. Баща ми беше починал точно, а той много обичаше Коледа. След като се върнахме, си дадох сметка и че е 15 март – годишнина от сватбата на моите родители. Майка ми избираше точно този ден, за да каже каква ще е годината. А този ден започна с дъжд и вятър, и завърши със Слънце.

Вярвам в съдбата и знаците, които ни се дават. Това беше един от тези знаци. Ние имаме съдба и наистина сме добри хора и ако продължаваме да вярваме в себе си, в хората около нас, може да ни се даде този дар да продължим живота си достойно.”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Моделка почина при неясни обстоятелства, докато била на гости в апартамента на бизнесмен
Next: Момиче заема якето си на възрастна дама, която трепери в студа, момичето на следващия ден намира пръстен и банкнота в джоба си

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.