Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нападнаха жестоко шеф Манчев в Черешката, направи нещо нечувано с Камелия Тодорова
  • Новини

Нападнаха жестоко шеф Манчев в Черешката, направи нещо нечувано с Камелия Тодорова

Иван Димитров Пешев юли 21, 2023
etwebbbsdberr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В „Черешката на тортата“ в разгара на лятото се появи джаз иконата Камелия Тодорова и очаквано превърна участието си в култов спектакъл за зрителите. Не всичко в него обаче, се хареса на шеф Манчев, който в един момент така се заяде с нея, че после зрителите го направиха на нищо.

 

Певицата посрещна гостите си с импровизирано меню и много добро настроение и бе особено откровена за личния си живот пред тях. В менюто присъстваха козуначена торта с тайна съставка, която певицата не разкри, зелена салата по грузински с червен боб и интересно арабско ястие, което привлече вниманието на всички, но накара взискателният Иван Манчев да повдигне многозначително вежди.

 

„Уменията в кухнята са свързани с умения в интимния живот“, заяви 69-годишна дама и продължи в този дух през цялата вечер. В крайна сметка гостите й си изкараха много весело, но пък представянето й съвсем не се понрави на шеф Манчев, вероятно заради присъствието на непознатто арабско ястие на масата.

 

 

„Похвалих те преди малко и сега започваме да правим буламачите. Картоф, ориз, куркума въобще не си отива. Това е минало покрай френската кухня. Готвиш нещо средно между кюфтета по чирпански и винен кебап. В тази манджа има какво ли не“, декламираше той отстрани.

 

„За човек, който готви цял живот, очаквах много повече. Салатата и десерта ти се получиха, но основното беше една наистина тотална импровизация. Надявам се гостите да останат доволни“, не спестиха някои критики и част от зрителите, повечето обаче, харесаха много представянето на Камелия Тодорова и, разбира се, атакуваха сериозно шеф Манчев заради прекаления му на моменти перфекционизъм.

 

 

„Най добрите рецепти в света са се получили от импровизации.

 

Да се представи нещо изненадващо и различно е истинско предизвикателство“, „Превзета била, не поканила вкъщи… е, вечерята ѝ се получи, беше интересно, имаше хубава атмосфера. И на мен много ми хареса, защото Камелия Тодорова е голяма джаз певица. Колкото и обидни неща да напишете, тя си остава Камелия. Трябва да се научим да ценим хора като нея според мен“, са само част от многобройните коментари на превъзбудени от видяното зрители в мрежата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Получиш ли този SMS от НАП за хиляди левове, внимавай много! Ето какво се случва всъщност
Next: Животът на тези зодии ще се превърне в сбъднат сън: от днес ще забогатеят стабилно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.