Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш лекар разкри тайната как да спим спокойно в жегите
  • Новини

Наш лекар разкри тайната как да спим спокойно в жегите

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
rygjhgjhjghjgjg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Лятната жега може да бъде истинско мъчение – особено когато се опитваш да заспиш, а през широко разтворените прозорци не влиза и най-малкия свеж полъх на ветреца. Спането на климатик не е препоръчително, но от друга страна потенето и безсънните нощи могат да докарат човек до полуда.

Ето защо съветите , изброени по-долу, може да са ви полезни, ако искате да опитате нещо необичайно, но ефикасно.

 

Д-р Виолета Петрова съветва възрастните хора да се крият в мазетата от горещото и опасно време, обхванало страната ни през последната седмица.

Оранжев код за опасни жеги е обявен в половин България, тъй като на много места температурите надхвърлиха 40 градуса.

„Препоръчвам на по-старите хора да си стоят вкъщи, особено по обяд, а който има мазе, да слезе там, за да му е по-хладно. Освен това в жегата трябва да се приемат повече течности“, споделя Петрова.

 

За по-младите, които се въртят в леглото, борейки се с градусите, докторката разкри, че има лесен и бърз начин да се охладят.

„Половин час преди лягане младите да сложат чаршафите в хладилника. Разбира се, това няма да помогне за цялата нощ, но е перфектен начин човек да се отпусне, докато заспи спокойно и дълбоко“, разказва Петрова за интересния подход срещу горещината.

 

 

Въпреки това специалистката подчертава, че този метод може да го използват само младежите, които нямат хронични заболявания.

Друг начин, който помага в борбата с горещината, е така нареченият „египетски метод“.

„Може да навлажните завивката или някоя голяма кърпа със студена вода и да я използвате през нощта. Но не прекалявайте с водата, за да не намокрите прекалено и да съсипете матрака си“, споделя лекарката.

Темата за горещото време стана повод и за разпалени дискусии в социалните мрежи.

 

Сред най-оригиналните методи за разхлаждане е оризът. За студен компрес през наистина жарките нощи напълнете чорап или възглавничка с ориз. Завържете го здраво и го сложете във фризера за около час. След това поставете охладения вързоп под завивките, близо до тялото. Този компрес ще остане хладен поне още 30 минути, което е достатъчно време да се унесете и за заспите спокойно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 4-годишно момче се удави в езеро – години по-късно малкият непознат се появява на снимка от моминско парти
Next: Да чуеш най-страшната диагноза – рак на костите, ето през какъв ад е преминала известна журналистка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.