Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенка се оплака, че за 3000 лева на ол инклузив в Кранево получила кошмар, управителката на комплекса ѝ отговори
  • Новини

Нашенка се оплака, че за 3000 лева на ол инклузив в Кранево получила кошмар, управителката на комплекса ѝ отговори

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
sandfsgsdfgewewr.png

Българка използва социалните мрежи, за да се оплаче от хотел в Кранево, където е била за седем дни. Платила е 3 хиляди лева за ол инклузив пакет за две деца и трима възрастни. Преживяла е нещо, което описва като негативно.

Цялото село е миришело по лош начин, с мръсни улици и много порутени сгради

Във вилната зона, където е разположен хотела, не било никак обнадеждаващо. Оплаква се, че всеки ден е трябвало да ядат една и съща закуска. Имало е много опашки за самата храна, но и отделно за чаши и прибори. Сервитьорите са се държали добре, но не знаели нито английски, нито български език. През тази седмица басейнът там не е бил почистен нито веднъж. Вътре във водата дори плували макарони.

Като неприятен се описва и пътят до плажа

Имало е много обраснали храсталаци, счупени и разбити дъски. И когато стигнеш на самия плаж, там откриваш счупени чадъри и шезлонги. За тази една седмица всички са били здраво нахапани от мушички и дървеници. Наложило се да купят сироп за кашлица и, когато отишли в аптеката в Кранево се оказало, че трябва да платят 39 лева. Това я отказва от покупката.

 

Веси Атанасова, управител на въпросния хотел „Верамар Бийч“ отговори на критиката

Знае коя е жената, тъй като тя постоянно се е оплаквала. Твърди, че въпросната пътека само преди 2 месеца е направена наново и там няма избуяла растителност. Хотелът не може да носи отговорност за инфраструктурата на Кранево. Отбелязва и, че ако хората са попитали в хотела, са щели да ги упътят към аптека, в която цените са нормални.

Самите вили са завършени миналата година, на 1-ви август. Тя смята, че ако човек е хапан от дървеници и подобни, той няма да стои толкова дни там и да не се оплаче. Всичко е чисто ново, тя описва твърдението като напълно абсурдно. Миналата година вилите са приемали гости 20 дни, а тази година от началото на юни до сега.

Ето какво каза и за закуската

Тя е така наречената континентална закуска, като на много места – мезета, сирена, кашкавали, кренвирши, наденици, бекон, палачинки, мекици, баници. Задължително има и макарони. Ако има опашки, те са в рамките на около половин час, защото се хранят 300 души.

За персоналът казва, че половината е от България, но другата е от Украйна, защото няма достатъчно местни кадри. Всичко е легално, с договори, които минават през туристическото министерство.

Що се отнася до басейна, препаратите се слагат всеки ден след 19:30 часа, защото докато има хора, няма как да се достъпи шахтата, която е под него

Използва се система за дозиране, която автоматично пуска препаратите. Преливниците също се чистят всеки ден, според управителката. Плажът се поддържа от човек, на който плащат. Да, има счупени чадъри и шезлонги, но те се подменят и за сега тази година са поставени 40 нови шезлонги. Ако някой се счупи той се отделя от другите и се на няколко дни се премахват от там. Комплексът разполага с два плажа и предоставя достатъчно и от двете за 90% от гостите си.

Вие сами преценете кой е крив и кой е прав в историята

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Двама премиери в пенсия. Ето колко ще взема Бойко Борисов
Next: Политолог разкри ще я бъде ли сглобката и какво ще направи ГЕРБ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.