Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не вълна, а цунами от протести срещу правителството заля България. Ад е
  • Новини

Не вълна, а цунами от протести срещу правителството заля България. Ад е

Иван Димитров Пешев май 11, 2022
vuvlaprostent.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Превозвачи на национален протест, започнаха автошествия в различни градове на страната. От бранша твърдят, че правителството не иска да преговаря.

Хората искат да получат отговори на основните си искания – да отпадне биодобавката от горивата, 50-процентово намаление на акциза на горивата и мораториум върху вдигането на цената на пътните такси и обхвата им.

От бранша настояват и за оставките на вицепремиера Асен Василев и министрите Николай Събев и Гроздан Караджов.

Ефективните протестни действия нямат политически мотив, те са с икономическа и социална насоченост и в подкрепа на всички български граждани, заявяват превозвачите.

„Цената на транспорта за пътници и стоки зависи от действията на държавата. Това, което наблюдаваме е бездействие, безхаберие и явна активна провокация към транспортния бизнес. Липсата на адекватна транспортна политика доведе до увеличаване на цените за крайните потребители, фалит на транспортни компании и загуба на работни места“, се казва в тяхната позиция.

Минути след 08:00 ч. на „Цариградско шосе” в София се подреди колона от камиони и автобуси и към 11:00 часа блокираха движението в района на „Врана”.

Очаква се близо 150 камиона и 50 автобуса да се разположат в центъра, около Министерски съвет, и да блокират от бул. „Мария Луиза” до бул. „Г.С.Раковски”. Засега обаче те не се допускат от властите в центъра на София.

Тези, които няма да могат да влязат на протеста, ще направят протестно шествие от „Цариградско шосе” до „Ботевградско”.

„Напрежението продължава да расте. Г-н Събев и г-н Караджов наливат масло в огъня. След вчерашните им изказвания има самоорганизиране на протести в много градове, където такива не бяха обявени. Вълната е тръгнала, протестът ще е мащабен днес”, заяви Милтенова от Конфедерацията на автобусните превозвачи. Според нея с намаляването на акциза на горивата и премахването на биодобавката, горивата ще поевтинеят с между 40 и 50 стотинки.

Относно тол системата Милтенова каза, че промени в средата на годината, ще доведат много фирми до фалити.

Стотици тежкотоварни автомобили затрудниха движението на част от входно-изходните пътни артерии на Пловдив.

„Настояваме правителството да изпълни трите ни искания, които да действат за период от шест месеца: да отпадне биодобавката от горивата, 50-процентово намаление на акциза на горивата и мораториум върху вдигането на цената на пътните такси и обхвата им“. Това каза за БТА Илия Костурски, собственик на транспортна фирма.

„Исканията ни имат социална насоченост, защото непрекъснатото увеличаване на цените на продуктите и на горивата влияят пряко върху всички като потребители„, каза Костурски.

По думите му, ако се приложат исканията им, цената на горивата може да падне между 40 и 45 стотинки. Няма да се намалят цените, но ще спрат да се повишават, коментира Костурски.

Транспортният бранш продължава да настоява за оставките на вицепремиерите Асен Василев и Гроздан Караджов, както и на транспортния министър Николай Събев. „Бездействието и безхаберието им са причината да ги искаме“, каза Костурски и подчерта, че протестиращите нямат никакви политически искания и амбиции, не искат да пада правителството, „а да си свърши работата“.

В Бургас над 100 фирми разположиха камиони и автобуси на ул. „Крайезерна”.

Шествието тръгва в 11:00 ч. и се очаква да мине през едни от най-натоварените булеварди.

Стачните действия са подкрепени от Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ), Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт, Българско обединение на шофьорите, Европейски транспортен клъстер, Камара на автомобилните превозвачи в България, Конфедерация на автобусните превозвачи, Национално сдружение на Българските превозвачи и Съюз на международните превозвачи.

От транспортния бранш настояват за премахване на биокомпонента в горивата за шестмесечен период; намаляване на акциза на горивата с 50% за период от шест месеца; мораториум върху разширяването на обхвата и размера на тол таксата, планирано от правителството за юли 2022 г.; осигуряване на необходимите средства за гарантиране на транспортната услуга на българските граждани – субсидии за нерентабилните линии и компенсации за преференциалните пътувания на ученици, пенсионери и другите правоимащи групи в реален размер, защото в момента превозвачите субсидират транспорта, а не държавата субсидира превозвачите; оставки на Николай Събев, Гроздан Караджов и Асен Василев „заради липсата на конструктивен диалог, липсата на експертиза и каквито и да било антикризисни мерки за подкрепа на сектора и българските граждани“.

Превозвачите допълват, че винаги са били последователни в исканията си и са готови за диалог с всяко правителство.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: НА ЖИВО: Леш на Капитан Андреево, претарашиха колата на съмнителен 36-годишен – ударът на живота
Next: Брадва отвсякъде! Вадят поредната едра банкнота от изтънелия портфейл на българина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.