Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не София, а този град е бил най-дълго столица на България
  • Новини

Не София, а този град е бил най-дълго столица на България

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2023
stsdfgfgrtghdfghfdghg.png

През нашата история имаме няколко града, които са били столици на нашата страна. Но има 3, които са с най-продължителен период, пише poznanieto.bg.

Днес ще ви ги представим и трите и ще разберем кое населено място е било най-дълго начело на нашата страна.

1.Плиска – 212 години (681-893)
На почетното първо място се намира нашата първа столица на Дунавска България – Плиска. Спрямо официалната история приемаме, че тя трябва да е станала столица на България през 681 година.

Ние приемаме, че създаването на държавата ни е свързано с сключването на мирен договор с Източната Римска империя по това време.

Много български историци смятат, че първата столица на страната ни е бил Онгъла и много по-късно столицата се премества в Плиска. Може би някъде към края на VII или началото на VIII век.

Въпреки това, ще се доверим на официалните данни, които определят Плиска като столица още от 681 година. Тя се запазва в тази си функция чак до 893 година. Тогава на църковно-народен събор се взема решение, столицата ни да бъде преместена във Велики Преслав.

Предложението на Борис I е свързано с приетата нова религия в рамките на нашата държава. Плиска е носил символите и белезите на предишните духовни практики на българите и е трябвало да бъде откъснато населението от тях.

Поради тази причина и столицата бива преместена сравнително наблизо, но в друг град.

2. Велико Търново – 208 години (1185-1393)
Велико Търново е другият град, който е бил столица дълги години на България. На практика през почти цялата Втора Българска държава, Велико Търново е бил центърът на нашето царство.

Това се случва точно на Димитровден 1185 година, когато братята Асен и Петър вдигат въстание, връщайки България на картата. Те определят Търново за столица, тъй като той е център на техните земи. Освен това е крепост, която е била почти невъзможна за завладяване.

Това е и причината през следващите години, когато освобождават старите ни столици Плиска и Преслав, столицата да не бъде преместена в тях. Тяхното решение се оказва изключително правилно. Търново на практика никога не е била превземана като столица на нашата държава от чужда армия, като изключим събитията от 1393 година.

В поредица от случаи, Втората ни Българска държава е криза, но въпреки това Търново не бива превзет от чужда армия. Това се случва чак през 1393 година, когато османците успяват да го превземат. Въпреки огромното си числено предимство и липсата на Иван Шишман в защитата на столицата, Търново успява да удържи дълго време на напора на обсаждащите.

3. София – 144 година (1879-…….)
София става столица на Новоосвободена ни държава през 1879 година. Така тя се превръща в сърцето на новата ни държава. За момента, тя е столица на България вече 144 години. Ако не се случат извънредни събития, след по-малко от 70 години, София може да стане градът, който най-дълго е бил столица на страната ни.

Спрямо показаната класация, Плиска е градът, който е бил най-дълго столица на България. Разликата с Велико Търново е само 4 години. Разбира се, трябва отново да направим уточнението, че броим Плиска за столица от 681 година.

Ако приемем другата хипотеза, че Онгълът е първата столица на Дунавска България и продължава да бъде такъв до края на VII век, то тогава Велико Търново би излязъл на първо място.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна ситуация в един от тузарските квартали в София
Next: Такъв ужас Кюстендил не помни: Мъж извърши страшно престъпление

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.