Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Небето вече чернее! Нови тежки порои ще се изсипят върху тези български градове
  • Новини

Небето вече чернее! Нови тежки порои ще се изсипят върху тези български градове

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
porasiriasr.jpg

Днес над по-голямата част от страната имаше разкъсана висока и средна облачност. Над крайните северозападни райони облачността ще се увеличава и ще е купеста и купесто-дъждовна.

По-късно след обяд там ще има краткотрайни валежи от дъжд с гръмотевици и временно усилване на вятъра. Ще духа слаб до умерен югозападен вятър и с него ще продължи да се затопля. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София – около 24° .

Това съобщиха от НИМХ.

В планините ще преобладава слънчево време. Ще има разкъсана средна и висока облачност, която след обяд ще се увеличава и вплътнява. Ще духа умерен и силен югозападен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 19°, на 2000 метра – около 10°.

Не изпускай тези оферти:

Над Черноморието ще бъде предимно слънчево, с разкъсана средна и висока облачност. Ще духа слаб до умерен вятър от юг-югозапад. Максималните температури ще са между 22° и 27°. Температурата на морската вода е от 16° до 21°. Вълнението на морето ще бъде 1-2 бала.

Още подобни статии:

Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) обяви за вторник, 27 септември, жълт предупредителен код за 15 области на страната. Предупрежденията са за значителни валежи, както и за силен вятър.

Това се посочва в картата с предупредителните кодове за опасните метеорологични явления, публикувана в сайта на НИМХ.

Областите с жълт код за значителни валежи са:

Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Благоевград, Перник, Кюстендил, София и София Област. Като в областите Враца и София Област жълт код е обявен и за гръмотевична активност.

Областите с жълт код за силен вятър са:

Смолян, Кърджали, Хасково, Ямбол, Бургас.

Ето и останалата прогноза за времето:

През нощта облачността над страната ще бъде значителна, в западните и централни райони с валежи, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Атмосферното налягане ще бъде значително по-ниско от средното за септември. През деня още малко ще се понижи. На места в Западна България явленията ще бъдат интензивни. Ще духа слаб до умерен юг-югозападен вятър. Преобладаващите минимални температури ще бъдат между 11° и 16°, в София – около 12°, предаде БТА.

Утре облачността ще се задържи значителна с превалявания, на повече места и по-интензивни след обяд и вечерта.

Ще има и гръмотевици. Ще духа слаб, в Югоизточна България и на места северно от планините умерен до силен юг-югозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 21° и 26°, в София – около 22°. През нощта срещу сряда валежите ще спрат, а облачността ще намалее до ясно време.
Далеч от тълпата: 5 диви плажа по българското Черноморие

Черно море

Над Черноморието ще бъде предимно облачно, след обяд и вечерта на места с превалявания. Ще духа умерен, по южното крайбрежие временно силен юг-югозападен вятър. Максималните температури ще са между 23° и 26°. Температурата на морската вода е от 16° до 20°. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.

Планините

В планините ще бъде със значителна облачност и валежи. Ще има и гръмотевици. Ще духа умерен и силен запад-югозападен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 16°, на 2000 метра – около 10°.
Най-популярните дестинации, които да посетим през есента

Сряда и четвъртък

В сряда и четвъртък ще има променлива облачност, само на отделни места ще превали. Вятърът ще остане от югозапад, температурите ще се задържат сравнително високи, минималните между 12° и 17°, а максималните – между 23° и 28°.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помните ли виетнамското чудо, който всеки имаше у дома?! Вижте само за колко неща помага
Next: Какво се случва? Президентът Румен Радев с извънреден ход: Вика Урсула фон дер Лайен у нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • През нощта автобусът се отклони от главния път. Всички помислиха, че шофьорът е объркал маршрута. Само съпругът ми разбра, че това не е случайно…
  • ЕТО кога е Архангелова задушница през 2026 г. и какво НЕ се пpави на този ден…
  • В деня на погребението на майка ми се озовах в реката — и до днес не знам дали се подхлъзнах, или някой нарочно ме бутна
  • В метрото видях младо момиче, което събираше пари за билет до родния си град. Чантата ѝ била открадната, а заедно с нея изчезнали портфейлът и телефонът ѝ.
  • Извънредно! Генерал Радев вдига на крак цялата държава
  • Краят на годината обикновено носи повече напрежение, незавършени задачи и усещане, че времето никога не стига. Според астрологичната прогноза на Тамара Глоба обаче за три знака последните месеци на 2026 г.
  • Отношенията между Георги и Цвета в „ Ергенът: Любов в рая “ претърпяха рязък обрат. След бурното начало, изпълнено с целувки и близост, Георги вече признава, че първоначалният импулс е отшумял и предпочита двамата да намалят темпото.
  • Адвокат: Потресен съм! Лекарите да избират – или частно, или държавно. Тези хора са превъртели за пари
  • 45-годишна жена е открита мъртва в пловдивския район „Северен“. По първоначални данни смъртта ѝ е причинена умишлено
  • Обрат при коледните 50 евро: Ниската пенсия вече не ги гарантира! Ето от какво зависи Вижте повече..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.