Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Небето вече чернее! Нови тежки порои ще се изсипят върху тези български градове
  • Новини

Небето вече чернее! Нови тежки порои ще се изсипят върху тези български градове

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
porasiriasr.jpg

Днес над по-голямата част от страната имаше разкъсана висока и средна облачност. Над крайните северозападни райони облачността ще се увеличава и ще е купеста и купесто-дъждовна.

По-късно след обяд там ще има краткотрайни валежи от дъжд с гръмотевици и временно усилване на вятъра. Ще духа слаб до умерен югозападен вятър и с него ще продължи да се затопля. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София – около 24° .

Това съобщиха от НИМХ.

В планините ще преобладава слънчево време. Ще има разкъсана средна и висока облачност, която след обяд ще се увеличава и вплътнява. Ще духа умерен и силен югозападен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 19°, на 2000 метра – около 10°.

Не изпускай тези оферти:

Над Черноморието ще бъде предимно слънчево, с разкъсана средна и висока облачност. Ще духа слаб до умерен вятър от юг-югозапад. Максималните температури ще са между 22° и 27°. Температурата на морската вода е от 16° до 21°. Вълнението на морето ще бъде 1-2 бала.

Още подобни статии:

Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) обяви за вторник, 27 септември, жълт предупредителен код за 15 области на страната. Предупрежденията са за значителни валежи, както и за силен вятър.

Това се посочва в картата с предупредителните кодове за опасните метеорологични явления, публикувана в сайта на НИМХ.

Областите с жълт код за значителни валежи са:

Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Благоевград, Перник, Кюстендил, София и София Област. Като в областите Враца и София Област жълт код е обявен и за гръмотевична активност.

Областите с жълт код за силен вятър са:

Смолян, Кърджали, Хасково, Ямбол, Бургас.

Ето и останалата прогноза за времето:

През нощта облачността над страната ще бъде значителна, в западните и централни райони с валежи, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Атмосферното налягане ще бъде значително по-ниско от средното за септември. През деня още малко ще се понижи. На места в Западна България явленията ще бъдат интензивни. Ще духа слаб до умерен юг-югозападен вятър. Преобладаващите минимални температури ще бъдат между 11° и 16°, в София – около 12°, предаде БТА.

Утре облачността ще се задържи значителна с превалявания, на повече места и по-интензивни след обяд и вечерта.

Ще има и гръмотевици. Ще духа слаб, в Югоизточна България и на места северно от планините умерен до силен юг-югозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 21° и 26°, в София – около 22°. През нощта срещу сряда валежите ще спрат, а облачността ще намалее до ясно време.
Далеч от тълпата: 5 диви плажа по българското Черноморие

Черно море

Над Черноморието ще бъде предимно облачно, след обяд и вечерта на места с превалявания. Ще духа умерен, по южното крайбрежие временно силен юг-югозападен вятър. Максималните температури ще са между 23° и 26°. Температурата на морската вода е от 16° до 20°. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.

Планините

В планините ще бъде със значителна облачност и валежи. Ще има и гръмотевици. Ще духа умерен и силен запад-югозападен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 16°, на 2000 метра – около 10°.
Най-популярните дестинации, които да посетим през есента

Сряда и четвъртък

В сряда и четвъртък ще има променлива облачност, само на отделни места ще превали. Вятърът ще остане от югозапад, температурите ще се задържат сравнително високи, минималните между 12° и 17°, а максималните – между 23° и 28°.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помните ли виетнамското чудо, който всеки имаше у дома?! Вижте само за колко неща помага
Next: Какво се случва? Президентът Румен Радев с извънреден ход: Вика Урсула фон дер Лайен у нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.