Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невероятна драма в Гърция! Кристина Димитрова живее втори живот
  • Новини

Невероятна драма в Гърция! Кристина Димитрова живее втори живот

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
vqwtqwtasgsdgsd.png

Невероятна драма и втори живот за наша топ певица, за които тя самата разказва!

На косъм от смъртта се разминава Кристина Димитрова при потопа в Гърция.

Знаменитата певица и приятелите й тъкмо минават с джипа си по мост, който след няколко минути пропада.

„Преминахме през ада“, казва Димитрова, след като едва се измъкна от наводненията в Гърция, „Аз не съм от оплакващите се хора. Напротив – справям се, но това наводнение беше най-страшното нещо в живота ми. Все пак се отървахме сравнително леко, защото много българи все още бедстват и не знаят кога ще успеят да се върнат в родината“, добавя изпълнителката.

Певицата е била на едно от най-уязвимите за наводнение места – Афисос.

То се намира между планината и морето. На 5-и сутринта всички там се събудили от страхотен тътен. „Вода, много бурна и страшна прииждаше от планината. Всички улици се бяха превърнали в реки. Беше много страшно“, разказва развълнувано Димитрова.

Всички решили бързо да си съберат багажа и да избягат. Кристина все още се пита кое е било по-доброто решение – да останат или да тръгнат. „Пътувахме около 10 километра във вода около 50 сантиметра, с наноси и кал. След това една приливна вълна ни удари, покри ни и колата спря“, спомня си с ужас певицата. Кристина е пътувала с високопроходим автомобил, но въпреки всичко това не ги е спасило от стихията. „През живота си такова нещо не съм виждала“, категорична е певицата.

По пътя се разминават с няколко пожарникарски коли, които обикалят да търсят бедстващи хора. Когато закъсват, само след минути идва пожарна, за да ги спаси. „Качваха ни един по един, защото за повече нямаше място. Беше завеса от дъжд и просто взехме с нас най-необходимото. Оставиха ни в едно крайпътно заведение. Постепенно след нас започнаха да докарват и други бедстващи хора. Нямаше нито ток, нито вода“, споделя певицата.

След това при Кристина и компанията й идват и приятели от другия край на Волос, които ги взимат и ги настаняват в собствената си къща. „Имахме страхотен късмет да се измъкнем бързо и сравнително безболезнено. Обаче язовирът над Лариса преля и целият град бе във воден капан.

Синът ми дойде от София да ни вземе, но вече нямаше достъп до нас“, спомня си за ужасните си преживявания Димитрова.

Все пак след 6 дни драма певицата и приятелите й успели да се измъкнат от водата. Тръгнали през планините, като изминали около 1000 километра по заобиколен път. „Очаквах да минем през кози пътеки, но се оказа, че това е първокласен път, какъвто не бях виждала скоро“, казва певицата.

Джипът на Кристина Димитрова останал на пътя и тя очаква да бъде взет от застрахователите. Бедствието нанесло и други щети на певицата.“Изпуснах ангажимент да бъда жури на фестивала „Пей сърце“ в Кюстендил, но хората проявиха разбиране съжалява тя. Явно късметът винаги работи за Кристина.

Може би защото тя е оптимист в живота. „Един мост падна няколко минути след като го преминахме.

Въобще не ми се мисли какво можеше да ни се случи, ако се бяхме забавили малко.“Според Кристина Димитрова такива моменти ни правят силни и ни карат да се замислим колко сме малки пред мощта на природата, пише България днес.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Невиждан цирк в парламента! Радостин Василев праща в лудницата
Next: След 600 години се завърна! Ето къде може да видите лековитата плащаница на Света Петка Българска, която отново е на българска земя

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.