Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Неврокопско плаче! Разбра се кой е трагично загиналият младеж на кладата за Сирни Заговезни
  • Новини

Неврокопско плаче! Разбра се кой е трагично загиналият младеж на кладата за Сирни Заговезни

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
zaggaosvaskvasv.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Трагедия потресе Неврокопско! Синът на адв. Москов от Гоце Делчев е младежът, загинал нелепо навръх Сирни Заговезни, пише pirinsko.com.

Инцидентът е станал снощи на улица „Мизия“, където младежи подготвяли традиционната огнена клада за празника.

 

Докато подреждали Сирницата, при поставяне на коловете, около които се нареждат хвойните младежа е паднал от върха на земята, като ударил фатално главата. След подаден сигнал на Спешен център, пристигналите на мястото спешни медици констатирали смъртта.

Кметът на Община Гоце Делчев Владимир Москов определи случая със загиналия Стоил Москов, при подготовката на Сирнишкия огън като „голяма трагедия“, каквато в града по Сирни Заговезни, не се е случвала от години.

Той апелира към всички, които днес ще спазят традицията да бъдат внимателни и стриктно да спазват издадената от него заповед за Сирни Заговезни.

„Призовавам да се спазват мерките за безопасност. Издадена е заповед, която трябва да се спазва от всички, на всички места, на които ще се палят огньове. Дадени са всички указания. Има отговорници, които трябва да си влезнат в ролята и максимално да приложат мерките за безопасност. Не трябва да се слагат гуми, да са далеч от самия огън“, каза още Владимир Москов.

Кметът на Община Гоце Делчев уточни, че съвместните препоръки, които са дали с пожарната е Сирнишките огньове да се палят далеч от кабели и електрически стълбове, от запалими места.

„Ако има силен вятър Сирниците не трябва да се палят. Трябва да се обърне специално внимание на децата – да не се хвърлят пиратки и други взривни материали. Отдавна не сме имали инциденти. Това, което се случи е голяма трагедия. Младо, хубаво момче си отиде. Лоша работа“, допълни той.

Владимир Москов посочи, че за Община Гоце Делчев Сирни Заговезни е голям празник, който се прави още от древни времена. Никога не е прекъсван, с изключения на периода, в който имаше ограничения заради COVID – 19.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бездомен мъж намери портфейл с голяма сума пари и го предаде на полицията
Next: Айлин Фейзулова, носител на Златен Хипократ: След стажове в Италия, Испания, Полша и Русия избирам да лекувам тук

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.